Медия без
политическа реклама

Казусът с хартиените бюлетини увисна на процедурни трикове

ПП, ИТН и ДБ възпряха за пореден път разглеждането на промените в Изборния кодекс

БГНЕС
Депутатите от правната комисия дълго време се боричкаха заради дребни детайли в парламентарния правилник.

Драмата в парламента около хартиените бюлетини се развива като надлъгване между различните политически фракции. За момента поддръжниците на хартията продължават да губят.

Миналия петък парламентарната правна комисия заседава извънредно по искане на ГЕРБ-СДС, БСП, ДПС и „Възраждане“. Тогава бяха разгледани 3 проекта за промени в Изборния кодекс, два от които засягаха връщането на хартията в масова употреба при гласуване, наравно с машините. Заседанието се проведе при липса на кворум заради бойкота на ПП, ИТН и ДБ, които настояват машинният вот да остане основен метод за гласуване. Не се появи дори председателят на комисията Милен Матеев, който е депутат от „Промяната“. Опонентите им обаче не се впечатлиха от бойкота и самички си проведоха обсъждане на законопроектите. А гласуването им оставиха за днес, тъй като не можеха да го направят без кворум.

В поредно надлъгване между политиците се превърна ключовият за следващите избори въпрос за хартиените бюлетини. Днес се проведе извънредно заседание на парламентарната правна комисия, свикано от членовете й от ГЕРБ-СДС, БСП, ДПС и „Възраждане”.

На днешното заседание обаче тройката, която подкрепя машинния вот, отказа да признае, че петъчното заседание е било редовно проведено. Това означаваше, че не признава и направеното обсъждане на законопроектите. А без такова обсъждане те не могат да бъдат гласувани.

Мирослав Иванов от "Промяната", който е временен председател на парламента и член на правната комисия, напомни, че на петъчното заседание са присъствали само неколцина депутати. „Колко полезно според вас е било това обсъждане?“, попита реторично той.

„Самият вие в петък направихте обсъждания по 3 точки с 6 народни представители“, жегна го в отговор Дани Каназирева от ГЕРБ-СДС. Тогава Иванов позволи да се разгледат 4 проекта за промени в Кодекса на труда, както и проекторешение за създаване на Национален военен университет, като остави гласуването им за днес, тъй като в пленарната зала нямаше кворум. Затова Каназирева обвини депутата от „Промяната“, че прилага двойни стандарти.

Станалите традиционни за 47-то Народно събрание скандали провалиха законодателната му програма. Днес трябваше да бъдат разгледани и гласувани на първо четене цели четири проекта с промени в Кодекса на труда.

Намеси се и председателят на комисията Милен Матеев. Той напомни друга случка от миналия петък. Тогава, буквално броени часове преди правната комисия, се провеждаше заседание на парламентарната антикорупционна комисия, на което беше повикан за изслушване главният прокурор Иван Гешев. Тогава депутатите от ГЕРБ-СДС настояваха, че изслушването на може да се проведе, защото антикорупционната комисия е нямала кворум. „Толкова за двойните стандарти“, отсече Матеев.

А соцдепутатът Крум Зарков посочи, че депутатите могат да работят без кворум, само когато в началото на заседанието е имало такъв, но по някаква причина е паднал впоследствие. Това е т.нар. процедура на падащ кворум. Очевидно обаче случаят с петъчното заседание на правната комисия не е такъв.

Днес парламентът отново избегна опасния дебат за връщането на хартиените бюлетини. Законодателни промени в този дух бяха внесли БСП и ГЕРБ-СДС. За втора поредна седмица двете формации се опитаха да ги включат в работата на Народното събрание. И днес не успяха.

Последва разпра върху детайли от парламентарния правилник, като двете страни в спора така и не стигнаха до общо мнение. Накрая Матеев подложи на гласуване да се включи в дневния ред обсъждане и гласуване на промените в Изборния кодекс. ГЕРБ, ДПС, БСП и „Възраждане“ обаче събраха само 11 гласа. ПП, ИТН и ДБ имаха 13 гласа, като към тях се присъедини и социалистът Крум Зарков, който се противопоставя на официалната позиция на БСП за връщането на хартията.

Така поддръжниците на машинния вот отново възпряха разглеждането на промените в Изборния кодекс. Въпрос на време обаче е това да се промени. Всичко зависи от това колко живот остава на настоящия парламент.

Още по темата