Медия без
политическа реклама

С уловка ПП отклони връщането на хартиените бюлетини

Вероятността подобна промяна да се случи до следващите избори вече става минимална

06 Юли 2022ОбновенаЛЮДМИЛ ИЛИЕВ
Илияна Кирилова

Днес парламентът отново избегна опасния дебат за връщането на хартиените бюлетини. Законодателни промени в този дух бяха внесли БСП и ГЕРБ-СДС. За втора поредна седмица двете формации се опитаха да ги включат в работата на Народното събрание. И днес не успяха. Най-вероятно това няма да се случи въобще. Причината е, че подобна промяна ще отнеме немалко време. А парламентът просто не разполага с такова, предвид сериозната възможност за предсрочни избори.

Наскоро имаше повод Централната избирателна комисия (ЦИК) да бъде похвалена. Говоря за случая, когато членовете й бяха поканени на среща в президентството с редица други институции, ангажирани в организацията на предстоящите избори.

Социалистите и герберите отдавна настояват хартията да се използва наравно с машините на избори. Аргументират го с твърдението, че така гласоподавателите ще могат да изберат кой от двата метода на гласуване е по-удобен за тях. В левицата особено силно се вълнуват от темата - на последния партиен конгрес в началото на тази година соцлидерът Корнелия Нинова обяви, че машинният вот, заедно с ковид, е основната причина за катастрофално ниските изборни резултати на БСП.

Това обаче поставя въпроса дали така няма да се обезсмисли въвеждането на машинното гласуване, което, от миналата година насам, се използва в повечето избирателни секции.

Миналата седмица опитът този въпрос да се включи в парламентарната програма се провали. Това стана благодарение на един глас – на депутата от БСП Крум Зарков. Той е гласовит защитник на машините, въпреки че собствената му партия защитава точно обратната позиция.

Тази сутрин стана ясно, че предлаганите законодателни промени в Изборния кодекс все пак ще влязат в дневния ред. От ПП обаче неутрализираха това с уловка. Те прокараха като първа точка в програмата обсъждането и приемането на докладите за дейността на омбудсмана за 2020 г. и 2021 г. Освен двата отчета, в пленарната зала трябваше да бъдат представени и 14 становища на парламентарни комисии за работата на омбудсмана. А това изискваше много време. Пък и сутринта разприте между депутатите за работната им програма отнеха повече от час и половина.

Така към края на заседанието поддръжниците на хартиените бюлетини се присетиха да поискат удължаването му. Освен промените в Изборния кодекс, те настояха да се разгледат и поправки в Закона за личната помощ, както и да се сформира временна комисия, посветена на нефтената компания „Лукойл“. Направени бяха четири гласувания, като всяко от тях се провали. Всъщност само групите на БСП (отново без Крум Зарков - бел.а.), ГЕРБ-СДС и ДПС подкрепиха удължаването на заседанието. Другите, вкл. ИТН и „Възраждане“, го отхвърлиха.

Най-възмутени бяха депутатите от БСП. Социалистите обвиниха ИТН в лицемерие, тъй като сутринта хората на Слави Трифонов обвиняваха левицата, че не иска да обсъжда Закона за личната помощ, а сега самите те гласуваха против същото. От ИТН отвърнаха, че червените изобщо не се интересуват от личната помощ, а искат да върнат хартиените бюлетини, защото са влезли в коалиция с ГЕРБ-СДС и ДПС.

От БСП изпълниха заканата си и подхващат атака срещу машинното гласуване. Депутати от партията внесоха поправки в Изборния кодекс, с които се предвижда да се позволи на избирателите да решат сами дали да гласуват с хартиена бюлетина или чрез устройството.

Депутатите на Бойко Борисов също бяха ядосани. От името на бившите управляващи Тома Биков обяви, че герберите нямат доверие на машинното гласуване и ще поставят този въпрос и в бъдещото 48-о Народно събрание. Той напомни с гордост, че миналата неделя партията му спечели кметските избори в Нова Загора. „С машини, с Рашков (вътрешният министър – бел.а.), с всичките ви номера, ви хванахме и ви победихме“, декларира триумфално Биков.

Най-интересното беше, че националистите от „Възраждане“ се обявиха за запазване на машинния вот. Депутатът Петър Петров посочи, че на парламентарните избори през 2017 г. партията е била на второ място по недействителни бюлетини. Той изрази съмнение, че това е било умишлено. „Изборният процес се манипулираше чрез недействителните бюлетини. Машинното гласуване този проблем го реши“, заяви Петров.

В същото време, той изтъкна, че е необходим по-строг контрол върху машинния вот. Затова „Възраждане“ спешно ще внесе поправки в Изборния кодекс, с които да се въведе задължително броене на контролните разписки, които машините отпечатват след всеки подаден глас. Ако се установят разлики между броя на хартиените отрязъци и числата в машинния протокол, тогава за валидни ще се приемат разписките.

Подобно броене се извършваше и миналата година. Очаквано, то породи сериозни проблеми за секционните избирателни комисии. Пък и изниква въпросът: Каква е разликата между броене на хартиени бюлетини и на хартиени разписки от машини?

Броенето на машинните разписки, предизвикало толкова разпри по време на предизборната кампания, тепърва ще създава нови главоболия на Централната избирателна комисия (ЦИК).

 

Още по темата