Икономическите ползи, генерирани от домакинството на олимпийски игри или на световно първенство по футбол, са скромни, временни и неравномерно разпределени за населението на страните организатори. Това сочат данните и заключенията от академично изследване, проведено от два испански университета и публикувано в най-новия брой на научното списание "Туризъм Мениджмънт".
Далеч от структурния ефект, често обещаван в кандидатурите за тези големи събития, докладът, който събира данни от 147 държави между 1991 и 2023 г., оценява как тези спортни форуми влияят върху международния туризъм, брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението и заетостта в сектора на услугите. В продължение на десетилетия състезания от такъв мащаб са представяни като лостове за растеж, способни да трансформират икономиките, да привлекат милиони туристи и да оставят трайно наследство в страните домакини.
Емпиричните доказателства, събрани в изследването на университетите в Овидео (UniOvi) и на Балеарските о-ви (UIB), обаче поставят под въпрос този наратив, като анализират над 30-годишна икономическа и туристическа информация. И стигат до ясно заключение: ползи има, но те са скромни, концентрирани в краткосрочен план и не се разпределят равномерно нито сред населението, нито между различните региони на страната домакин.
Един от отличителните елементи на изследването е методологичният му подход. За разлика от по-ранни анализи, които сравняваха страните организатори, като цяло, с останалата част от света, авторите използват по-прецизни контролни групи, съставени от държави, които също са подали кандидатури за съответното домакинство или споделят сходни икономически характеристики. Те също така изрично включват т. нар. ефекти на очакване, а именно въздействието, което се проявява от момента на обявяване на домакинството до провеждането на самото събитие - период, в който обикновено са концентрирани инвестициите, обществените дейности и очакванията за растеж.
Резултатите показват, че в случая с олимпийските игри положителните ефекти са локализирани главно в тази подготвителна фаза. Средно страните домакини регистрират увеличение на БВП с 5,3% преди събитието и с 10,5% след това, докато заетостта в сектора на услугите се увеличава с 1,2 процентни пункта в годините, предхождащи най-мащабния спортен форум. Това са статистически значими увеличения, но те, сами по себе си, не успяват да оправдаят високия обем публични и частни разходи, които тези състезания обикновено включват.
Що се отнася до световното първенство по футбол, въздействието върху БВП е още по-ограничено. Проучването не открива значително увеличение на дохода на глава от населението, въпреки че наблюдава увеличение на заетостта в сектора на услугите с до 2,2 процентни пункта. Авторите отдават този ефект на децентрализирания характер на турнира, който разпределя мачовете и икономическата активност в няколко региона на страната домакин на съответния Мондиал, разширявайки териториалния му обхват, но размивайки общото му въздействие.
Туризмът, един от основните аргументи, използвани за оправдаване на домакинството на подобни събития, дава особено нееднозначни резултати. Според анализа, олимпийските игри предизвикват временно увеличение на международните посещения в страната домакин в периода преди провеждането им, придружено от последващ спад. Проучването посочва няколко причини за този спад, включително покачващите се цени, насищането на инфраструктурата и т. нар. ефект на изтласкване, при който някои редовни туристи избягват дестинацията по време на събитието. В случая със футблоните мондиали не се наблюдава значително увеличение на туристическите пътувания нито преди, нито след турнира.
Мария Сантана Галего, професор по приложна икономика в UIB и съавтор на изследването, обобщава основното му послание с нотка на предпазливост, заявявайки, че "това изследване показва, че ползите от големите спортни събития не са нито автоматични, нито гарантирани. Необходими са внимателно планиране и ясна стратегия, за да се използва международната видимост и да се избегне икономически махмурлук".
ЧЕЛЕН ОПИТ
Академичните заключения намират пряк отзвук в скорошния опит на Франция с летните олимпийски игри в Париж 2024. Доклад на френската Сметна палата, представен миналата есен в парламента, твърди, че събитието "е разтърсило публичните финанси" и че икономическото му въздействие е било "относително ограничено в краткосрочен план". Според националните одитори комбинираният принос на държавата и местните власти е възлизал на €6,65 млрд., с около €700 млн. повече от прогнозираното в първоначалната оценка, извършена в края на юни същата година.
По отношение на растежа, Сметната палата изчислява, че въздействието на игрите е повлияло с едва 0,07% на френския БВП, докато Националният статистически институт повишава това число до около 0,25% от БВП през третото тримесечие на 2024 г. Във всеки случай одиторите предупреждават, че е "преждевременно" да се оценяват средносрочните и дългосрочните ефекти.
Докладът също така ревизира нагоре обществените разходи, свързани с игрите, първоначално оценени на €2,77 млрд., и уточнява, че организационните харчове в крайна сметка са достигнали €3,02 млрд. Инвестициите в инфраструктура пък са възлизали на €3,63 млрд., включително за извънредни мерки като допълнително почистване на Сена, за да се позволят състезания в реката. Въпреки превишаването на бюджета организацията отбелязва, че разходите за инфраструктура са останали сравнително близо до прогнозите и че окончателните отчети на организационния комитет са установили излишък от €75,7 млн.
СМЕТКИ ОТ БЪДЕЩЕТО
Контрастът с оптимистичния дискурс около бъдещите олимпийски форуми е поразителен. Предстоящите след по-малко от месец зимни игри в Милано Кортина 2026 (6-22 февруари) обещават икономическа възвръщаемост от €5,3 млрд. за италианските региони Ломбардия, Венето и Трентино-Южен Тирол чрез растеж на туризма, подобрения на инфраструктурата и повишено търсене в множество сектори. Прогнозите се основават, наред с други проучвания, на изследване на частния римски университет "ЛУИСС Гуидо Карли", публикувано от "Уолстрийт Италия", което оценява допълнителното търсене в спортния сектор на Италия на близо €1 млрд., а общото въздействие върху националната икономика - на около €2,9 млрд., като взема предвид преките, косвените и индуцираните ефекти.
Оценките включват също така създаването на около 13 000 работни места - повече от 9000 в спортната сфера и близо 4000 в свързани сектори, както и пристигането на повече от 2 млн. посетители по време на игрите и глобална ТВ аудитория, оценена на около 3 млрд. души. Това е обещаваният бонус за спортния сектор в Италия, който вече обхваща над 15 000 компании, 40 000 работни места и годишни приходи над €4 млрд. Според проучвания на глобалния пазарен анализатор "Ипсос", поръчани от картовата институция "Виза", един уикенд по време на игрите може да струва около €1800 за двама души, като цените варират от €450 евро в Милано до над €3000 евро в Кортина д`Ампецо.
Изследването на UIB и UniOvi не отрича, че големите спортни събития могат да генерират икономическа активност, заетост и международна видимост. Това, което то поставя под въпрос, е способността на тези форуми да действат като автоматични двигатели на развитието. Авторите подчертават повтарящи се рискове като инфлация, преразходи и недостатъчно използване на инфраструктурата - фактори, които могат бързо да подкопаят първоначалните ползи и да намалят социалната възвръщаемост на събитието.
В контекст, в който все повече градове и държави се отказват от подаване на кандидатури поради високата им политическа и финансова цена, проучването предлага аргументи за по-реалистичен дебат. А доказателствата сочат, че икономическият успех на олимпийските игри или световното първенство на ФИФА зависи по-малко от самото събитие, отколкото от решенията, които го обграждат: как е планирано, кои инвестиции са приоритетни и най-вече какво се прави, когато последният спортист пресече финалната линия и ТВ камерите бъдат изключени.
