Олимпийският огън за зимните игри в Милано Кортина 2026 не бе запален на традиционната церемония в древната местност Олимпия. Още преди два дни гръцкият олимпийски комитет обяви, че заради метеорологичната прогноза, вещаеща облаци и дъжд, ритуалът, който обикновено се провежда на античния стадион ще бъде преместен в близкия археологически музей, което налага голямо съкращаване на присъстващите гости и официални лица.

На генералната репетиция в понеделник обаче актрисата Мари Мина, която играе древната жрица от храма на Хера, успя да запали пламъка по древния способ - от слънчевите лъчи с помощта на параболично огледало. Това стана, след като слънцето се показа за момент, но запаленият тогава огън бе определен като резервен, в случай че днешната церемония се провали по някакъв начин.

Днес провал нямаше, но и облаци и дъжд също нямаше. Нещо повече - днес също грееше слънце, но церемонията се проведе както бе определено преди няколко дни - в музея. Малкото присъстващи всъщност видяха запалването на пламъка именно по време на репетицията в понеделник, като ритуалът бе излъчен на големи екрани. След това самият огън от репетецията бе внесен в музея за запалването на факела.

Гръцкият гребец Петрос Гайдатзис стана първият факелоносец, който напусна музея. Скоро към него се присъедини многократната олимпийска медалистка по ски бягане от Италия Стефания Белмондо, за да направят съвместен първи етап от щафетата.

След едноседмично пътешествие из Гърция, на 4 декември в Атина пламъкът ще бъде предаден на организаторите на италианските игри и ще отпътува нататък. На Ботуша той ще премине общо 12 000 км в продължение на месец, преди да стигне до стадион "Сан Сиро" в Милано за церемонията по откриване на 6 февруари.

„Миналото и настоящето наистина се сливат - заяви президентът на МОК Кърсти Ковънтри в кратката си реч. - Днешната церемония ни напомня какво представляват олимпийските игри: да обединят хората в мирно състезание, приятелство и уважение. Докато запалваме олимпийския пламък... ние носим тази светлина от нашето древно минало в нашето споделено бъдеще“