Медия без
политическа реклама

Нов светъл лъч озари българския спорт през 2022 г.

Александър Везенков е сред малкото поводи за национална гордост на изстрадалия запалянко

24 Дек. 2022ЯВОР ЕВТИМОВ
ЕПА/БГНЕС
Баскетболистът Александър Везенков е явният фаворит за наградата "Спортист на годината" в България през 2022 г.

Да бъде оплаквано състоянието на българския спорт във времена, когато цялата държава е в разпад, е напълно безпредметно. Отдавна никой няма право да очаква световни геройства от родните състезатели, защото самото им присъствие на международната сцена може да бъде разглеждано като малък подвиг.

Но понеже чудеса се случват не само по Коледа, нека си припомним най-забележителните моменти и най-ярките спортни герои на България от изминаващата година. Макар и малко, такива има.

Безспорно най-открояващият се български спортист в момента е баскетболистът Александър Везенков. 27-годишният национал е видимо най-светлият лъч в мрачната битност на спорта у нас. Саша, както го наричат специалисти и фенове в Европа и по света, е двигателят и на своя клубен отбор - гръцкия гранд "Олимпиакос", и на представителния ни тим.

Благодарение на Везенков отборът от Пирея е сред лидерите в Евролигата, а той самият е сред водещите състезатели в най-силната баскетболна лига извън НБА. Българинът вече получи огромно признание, като беше провъзгласен два пъти за най-полезен играч (MVP) в турнира - през февруари и ноември, а е сред основните кандидати и за №1 на настоящия сезон.

През лятото Везенков помогна на България да спечели първа победа на Евробаскет след 11-годишна пауза и тимът ни беше на крачка от класиране в Топ 16 на шампионата в Чехия, Грузия, Италия и Германия. Присъствието му даде допълнителна увереност и в началото на предквалификациите за шампионата на Стария континент през 2025 г., като в момента тимът ни има шанс да продължи напред.

В олимпийската за зимните спортове година трябва да бъде акцентирано и върху скиора Алберт Попов. На игрите в Пекин `22 през февруари 24-годишният софиянец постигна две исторически за алпийските дисциплини в страната ни класирания на най-големия спортен форум.    

Аби стана първият българин, влязъл в Топ 20 на гигантски слалом под петте преплетени кръга, финиширайки 17-и. Преди него върховото постижение на наш скиор в тази дисциплина беше 21-вото място на легендата Петър Попангелов на игрите в Сараево `84. Три дни по-късно Попов зае 9-о място на слалом и се превърна в едва втория българин в Топ 10 на зимните игри в най-техничната дисциплина. Единственият такъв беше също Попангелов, завършил 6-и в Югославия 38 г. по-рано.

Алберт блесна и в състезанията за Световната купа. В края на миналия сезон той постави личен рекорд с 4-то място в слалома от финалите в Мерибел, а в началото на този записа 11-а и 10-а позиция в първите стартове в коронната си дисциплина - във Вал д`Изер и Мадона ди Кампильо.

Макар през по-голяма част от годината да беше далеч от най-славната си форма, постоянно присъствие на глобалната сцена продължава да има и Григор Димитров. Тенисист №1 на България отново мина през много възходи и спадове, но в крайна сметка успя да завърши сезона в Топ 30 на световната ранглиста за десети пореден път.

Дори в отсъствието на най-голямата си звезда националният отбор за Купа "Дейвис" пък постигна две ключови победи през 2022 г., които доближиха страната ни до изкачване в Световна група I на световното първенство по тенис за мъжки тимове. Избраниците на капитана Валентин Димов първо сразиха тима на Парагвай с 3-1 в плейофа за Световна група II в София през март, а през септември, отново в столицата, извоюваха исторически първи успех в турнира срещу състава на Южна Африка с 3-0.

В началото на февруари на отбора ни предстои гостуване срещу Нова Зеландия за влизане във второто ниво на Купа "Дейвис". Поканата към Димитров вече е отправена, а от неговия персонален график зависи дали ще успее да участва в решаващия двубой.

Преди това самият Григор ще поведе тима на България като играещ капитан в новия турнир за смесени отбори "Юнайтед къп" - освен него в състава за надпреварата в Австралия (29 декември - 8 януари) са включени още Димитър Кузманов, Адриан Андреев, Александър Лазаров, Виктория Томова, Изабелла Шиникова и Гергана Топалова.

Отборни бяха всички най-стойностни успехи за страната ни през тази година. На световното първенство по художествена гимнастика в София през септември ансамбълът на България спечели два златни медала - в многобоя и във финала с три ленти и две топки. С титлата в многобоя тимът в състав Женина Трашлиева, Рейчъл Стоянов, София Иванова, Маргарита Василева, Камелия Петрова и Радина Томова заслужи и квота за олимпиадата в Париж 2024.

Участие в XXXIII летни игри си гарантира и 17-годишната Стилияна Николова, която извоюва бронз в индивидуалния многобой на шампионата на планетата в "Арена Армеец". Дебютантката при жените донесе изобщо първия медал за България в многобоя на световно от 2001 г., когато Симона Пейчева стана вицешампионка в Мадрид. В София Стилияна спечели и още три медала на отделните уреди - сребро на обръч, бухалки и лента.

На европейското по вдигане на тежести през май и юни в Тирана щангистите от националния отбор, селектиран от старши треньора Иван Иванов, постигнаха нещо, което не бе правено от 30 години - спечелиха 5 титли в десетте категории, и за втора поредна година станаха отборен шампион на Стария континент.

Златни медали за България извоюваха Ангел Русев, Иван Димов, Валентин Генчев, Дейвид Фишеров и Христо Христов. Разочароващото представяне на световното в Богота в края на годината остави лек горчив привкус към цялостното представяне на тежкоатлетите ни, но не може да отнеме от заслужената континентална слава на отбора ни.

Европейски шампионки за трети път в кариерата си станаха бадминтонистките Габриела и Стефани Стоеви. Сестрите от Хасково спечелиха безапелационно златния медал при женските двойки на първенството в Мадрид през април, разгромявайки във финала германките Линда Ефлер и Изабел Лохау с 2:0 (14, 10) само за 35 минути игра. Стоеви имат в колекцията си континентални титли също от европейските шампионати в Уелва `18 и Киев `21, както и от Европейските игри в Баку `15.

Отборното представяне донякъде отсрами и като цяло посредственото участие на България на европейското по борба в Будапеща през март и април. Титли в исторически най-плодовития за страната ни спорт спечелиха единствено Кирил Милов при класиците и Тайбе Юсеин при жените. Със спечелените 10 медала (2 златни, 4 сребърни, 4 бронзови) обаче тимът ни се нареди четвърти в таблицата с отличията. Отборно България завърши 7-а в свободния стил, 6-а в класическия и 3-та при жените.

Паметен завършек на годината осигури националният отбор по плуване. На световното в 25-метров басейн в Мелбърн през декември селекцията на генералния мениджър Кристиян Минковски подобри общо 10 национални рекорда: пет при щафетите, по два за Дениел Нанков (на 100 м св. стил) и Петър Мицин (200 м св. стил) и един на Калоян Братанов (200 м съчетано).

Върхът беше безпрецедентното влизане на българска щафета във финал на световно първенство в малък басейн. В състав Петър Мицин, Калоян Братанов, Антъни Иванов и Йордан Янчев квартетът ни счупи националния рекорд на 4х200 м св. стил и се нареди осми в света.

При липсата на достатъчно съвременни успехи на класически за България спортове като футбол, волейбол, лека атлетика, на преден план постепенно започват да излизат и представители на съвсем нетрадиционни за страната ни дисциплини.

Най-впечатляващият пример е бейзболистът Йоанис Александров, който през тази година стана първият българин, подписал професионален договор с клуб от американската Мейджър лийг - "Чикаго Къбс". Тийнейджърът от София, който през лятото навърши 18 години, сключи споразумение за 6 сезона и вече започна да изкачва стълбичката към Обетованата земя в бейзбола.

Хоризонтът е пред него. И пред всички останали български спортисти.

Още по темата