Quantcast

Медия без
политическа реклама

Италия се подготвя да национализира рафинерията на "Лукойл"

Дружеството в Сицилия ще може да продължи производството чрез закупуване на петрол от други доставчици

29 Ноем. 2022
БНР

Правителството на Италия се подготвя да национализира притежаваната от руската компания "Лукойл" рафинерия в Сицилия и ще поиска от кабинета да вземе решение по въпроса на среща, насрочена за четвъртък. Това съобщава италианското издание la Repubblica, позовавайки се на източници, запознати с въпроса и Ройтерс, цитирани от БНР.

"Лукойл Нефтохим" влезе в ролята на лъжливото овчарче. Компанията толкова дълго време заобикаляше плащането на данъци в България, че сега никой не вярва в обещанията догодина да внесе в хазната 700 млн. лв. Солидната сума бе обявена в понеделник на съвместна пресконференция на служебния кабинет и представители на руската компания. На нея стана ясно, че от 1 януари 2023 г. "Лукойл Нефтохим" престава да работи на ишлеме и прехвърля цялата си дейност в България. "Това означава производство със собствена суровина, без посредници по схемата, всички приходи и печалби остават в страната ни, а не се изнасят в Нидерландия и Швейцария както досега", обясни служебният вицепремиер Христо Алексиев.  Такава обаче бе старата схема на работа на рафинерията до 2020 г., но всички знаем печалния резултат - неизменно регистриране на загуба години наред и нито лев корпоративен данък в хазната. Сега обаче служебното правителство е внесло в парламента законопроект, според който "Лукойл" освен редовния 10% данък печалба ще бъде обложен тази и следващата година с допълнителен данък от 33% за т.нар. свръхпечалба от разликата в цената на руския суров петрол "Урал" и сорт "Брент" на европейската борса. А при новата схема на работа печалбата и свръхпечалбата на дружеството щели вече да са много ясно видими. Така за 2022 г. очакванията са "Лукойл Нефтохим Бургас" да внесе в държавния бюджет около 100 млн. лв., а догодина около 700 млн. лв. (За сравнение, за 2021 г. внесеният данък печалба е бил едва 3.5 млн. лв.)    Руската компания обаче поставя няколко условия,   за да се случи това. От думите на председателя на УС на "Лукойл Нефтохим Бургас" Илшат Шарафутдинов стана ясно, че за да има такава голяма печалба, заводът трябва да продължи да работи при максимална натовареност, като ползва като суровина именно руски петрол, за който държавата ни вече е получила от Брюксел разрешение за внос до края на 2024 г. въпреки санкциите. Друго важно условие е да няма забрана за износа на нефтопродукти от България от руски петрол по време на двете години на дерогацията. В противен случай рафинерията ще спре работа. Икономисти, енергийни експерти и политици са скептични, че бургаската рафинерия на "Лукойл" ще внесе такива крупни суми в хазната. И оприличиха поставените от "Лукойл" условия като ултиматум и дори рекет.  "Вълкът козината си мени, но нрава - не", написа в профила си във Фейсбук депутатът от ГЕРБ Делян Добрев - автор на законопроекта за т.нар. 1 лев данък за всеки литър гориво, произведен в Бургас. "Първо, не трябва да са 700 млн., а 1.2 млрд. лева. Второ, няма да са 700 милиона, по-скоро може да са 0, защото тази договорка зависи от добрата воля и сръчността на счетоводителите на Лукойл/Литаско", смята депутатът и пита: "Кой ще е виновен догодина, като се окаже, че със счетоводни операции са скрили печалбата? Или разчитаме на късата памет на избирателя? Идеята е глупава и няма да работи", коментира Добрев, който също вероятно разчита на късата памет на избирателя за това, че ГЕРБ управлява 12 години, без да положи ни най-малки усилия да накара "Лукойл" да плаща данъци у нас. "Това е договорка от типа и вълкът сит, и агнето цяло", е мнението на Владислав Панев от "Зелено движение", съпредседател на Демократична България. "Споразумението между служебния кабинет и ръководството на "Лукойл" е изпреварващ удар, за да може да прекрати исканията – и нашите, и на други парламентарни партии, за по-справедливо облагане на тези свръхпечалби. Всъщност ние, облагайки само една част от тях, насърчаваме още по-голям внос на руски нефт, без това да се отразява на цените на бензиностанциите", посочва Панев. "След като повече от десетилетие "Лукойл Нефтохим" не плащаше никакъв корпоративен данък в държавата, сега ни обясняват, че това рязко ще се промени, защото нямало да има трансферно ценообразуване. Но това не е така - трансферното ценообразуване продължава да съществува, защото собственикът на рафинерията е отново в Холандия и ще има преразпределие на печалбата извън България", коментира енергийният експерт от ЦИД Мартин Владимиров. И пита: "Каква е гаранцията, че българските власти отново ще упражнят контрол над тази печалба и "Лукойл" ще плаща данъци? През последните 9 месеца видяхме, че Русия и руските компании не изпълняват ангажиментите към клиентите си в Европа". Сделката с облагането на свръхпечалбите на "Лукойл" у нас обаче виси във въздуха и поради друга причина.   Продължава да бъде неясен казусът с износа на нефтопродуктите,   получени от руския нефт. Ще може ли бургаската рафинерия да ги изнася след 5 декември, когато влиза в сила дерогацията за руския нефт, е въпрос, който получава различни отговори и тълкувания в последния месец, включително и от самата Европейска комисия. Регламентът на Брюксел е доста обтекаем и в него няма изричен текст, който забранява износа на нефтопродуктите, произведени в Бургас от руския нефт. Служебният кабинет и Министерството на финансите твърдят, че не се забранява износът на нефотопродукти, защото те се водят стока с произход България. "Внимателно сме проучили регламента - забранява се износът на суров петрол, а не на продуктите от него. Това сме го коментирали вече с Европейската комисия, има неправилни интерпретации", увери преди дни вицепремиерът Христо Алексиев. "Разглеждаме прагматично ситуацията в интерес на България. Ако България се е преборила за дерогация, защо да се лишаваме от този износ? Защо да се лишаваме от по-добра печалба и по-добри крайни цени ?!", посочи още Алексиев. Въпросите му са насочени към решение, взето в последните дни на кабинета на Кирил Петков. Правителството на четворната коалиция, което издейства от Брюксел разрешението да продължи вноса на руски петрол до края на 2024 г., е приело постановление, с което от 5 декември 2022 г. се забранява износът на горива, произведени от рафинерията. Формалните мотиви са, че оставяйки горивата да се реализират единствено на вътрешния пазар, цените им ще паднат. Тази позиция сега застъпва и ПП, като настоява парламентът да задължи служебното правителство да не отменя забраната за износ на продукцията на бургарската рафинерия. Точно с обратния мотив - да предотврати поскъпването на горивата, служебният кабинет обяви наскоро намерението си да вдигне забраната за износ на нефтопродукти.  Същото посочиха и представителите на "Лукойл Нефтохим", като обясиха, че 55% от продукцията им се изнася. ЕК отговаря нееднозначно на въпроса може ли "Лукойл Нефтохим" да изнася горивата си. На журналистически въпроси Брюксел крайно несериозно препраща насоки от типа "въпрос-отговор", където някои отговори може да се тълкуват по двата противоположни начина. Тези дни представителят на ЕК в България Цветан Кюланов коментира пред Нова тв следното: "Изключението, направено за България, е за българските граждани и икономика. Изключението не е за “Лукойл”, не е за износ. Замислете се как изглежда в очите на партньорите да говорим как може да реализираме печалба". Кюланов предупреди, че ако въпреки забраната страната ни продължава да изнася руски петрол, ще последват санкции, избягвайки да спомене спорните нефтопродукти. И български евродепутати като Илхан Кючук и Петър Витанов признават, че въпросът не е изчистен и ЕК трябва да каже ясно ще може ли бургаската рафинерия да изнася продукцията си, особено ако невъзможността за износ означава, че рафинерията трябва да затвори. Служебното правителство и народни представители обявяват, че тепърва ще искат официални разговори с Брюксел по въпроса, дни преди старта на забраната - 5 декември.   Решението на проблема е поставяне на рафинерията под специален надзор,   коментира депутатът от ДБ Ивайло Мирчев. Това мнение се споделя и от редица анализатори, които смятат, че така рафинерията ще продължи да работи и продава, без да се заобикалят санкциите. Още повече че след изтичане на срока на дерогацията - края на 2024 г., не е сигурна съдбата на "Нефтохим"  или дотогава ще е минал изцяло на неруски нефт. Мирчев обяви, че ДБ съвсем скоро ще внесе в парламента проект на законодателни промени, с които българската държава ще постави петролната рафинерия "Лукойл Бургас" под специален надзор по примера на Германия.  "Рафинерията спокойно може да работи и с неруски петрол, но тогава кой ще купува руския и кой ще финансира войната на Путин?", коментира икономистът Евгений Кънев. Той нарече заблуда обещанията, че ще плащаме цената на евтиния руски петрол на бензиностанциите, а не цената на по-скъпия сорт "Брент". "Ако въобще нещо влезе в бюджета от тази разлика - то това ще е цената на продължаване на нашия колониален статут. Затова президентът Радев вече удължи и концесията на "Лукойл" за "Росенец" - с която надали ще ни приемат скоро в Шенген", коментира още икономистът.

Европейското ембарго върху руски суров петрол по море влиза в сила на 5-и декември и италианското правителство се опитва да запази рафинерията на "Лукойл" ISAB в Сицилия в експлоатация и да избегне рисковете за загуба на работни места и на капацитет за рафиниране.

Служебният кабинет продължава да твърди, че износът на нефтопродуктите, които се получават в бургаската рафинерия от руски петрол, не попада под санкциите на ЕС спрямо Русия и няма забрана той да бъде осъществен. "Вчера отново имахме разговори с Европейската комисия. Спазваме всички санкции спрямо Русия", увери днес по Нова тв служебният министър на икономиката Никола Стоянов. Не стана ясно дали има официална позиция на Брюксел по въпроса, каквато обеща да търсят преди ден вицепремиерът Христо Алексиев. Междувременно депутати от различни формации се готвят да сложат край на споровете и двоуменето, като предложат решение със закон.   "В регламента на ЕС, издаден в началото на октомври за изключенията от санкциите срещу Русия, черно на бяло абсолютно ясно е казано, че забрана за износ има само за руския суров петрол и продукти от него, когато е внасян по петролопроводи. Това автоматично освобождава случая с бургаската рафинерия, където петролът постъпва по море. Дерогацията за България е дадена заради географското ни положение", обясни днес министърът на икономиката. "Ако от ЕК решат, че трябва нещо да се промени, да го променят", каза Стоянов и нарече "откровени глупости" обвиненията към служебното правителство, че е "Троянският кон на Русия в ЕС" заради договорките с "Лукойл" компанията да прехвърли изцяло икономическата дейност у нас и безпрепятствено да изнася получените продукти от преработката на нефта. Както стана ясно 55% от нефтопродуктите, които се получават в бургаската рафинерия, се изнасят. "По-голямата част от този износ е за трети страни, тъй като не отговаря на нормите на ЕС заради завишено съдържание на сяра. От 9 продукта само 4 са предназначени за българския пазар", поясни Николов. Според него нападките към служебното правителство били "проява на ревност" за постигнатия успех руската компания най-после да бъде обложена за печалбата и дори за свръхпечалбата, която формира от разликата в цената на руския нефт и този на европейската борса. https://www.segabg.com/node/232513 Икономическият министър повтори предупреждението, отправено в понеделник от "Лукойл", че ако нямат възможност да изнасят, ще са принудени да затворят рафинерията. Както е известно, вече има издадено постановление от правителството на Кирил Петков, с което се разрешава продукцията на "Нефтохим" да се реализира единствено на вътрешния пазар след издействаната дерогация за вноса на руския суров нефт. В четвъртък ДПС внесе законопроект в парламента, с който също се предвижда забраната на износ на нефтопродукти.  "Ако рафинерията затвори, откъде ще внасяме горива? И на какви цени?", попита Стоянов и посочи, че в съседна Гърция бензинът струва над 2 евро и ако внасяме оттам, цената у нас заедно с транспортните разходи ще достигне 5 лв. за литър. По думите му страната ни може да разчита само на доставки с цистерни, защото трудно може да осигури доставки на неруски нефт по море. Проблемът бил логистичен - през Босфора има забрана за преминаване на големи танкери, а през последната година таксите скочили 5 пъти.  "От парламента очакваме да приеме внесените от нас промени в закона за корпоративното облагане, с които се въвежда 33% допълнителна вноска за свръхпечалбата на "Лукойл". От това облагане очакваме тази година постъпления от 100 млн. лв., а догодина - 700 млн.", посочи Стоянов. С тези постъпления служебният кабинет ще финансира програма за компенсиране на уязвимите потребители, която ще включва не само отстъпки от горива, но и покриване на разходи за обществен транспорт.   Контра Тълкуванията на служебните министри напълно се разминават със смисъла на санкциите на ЕС срещу Русия. Много политици и експерти критикуват позицията на правителството:  "От 5 декември в ЕС влиза забрана за внос на руски петрол. България получи отлагане, тъй като ЕС прие, че е важно за страната ни, но при условие, че ще го използваме само за вътрешния пазар, т.е. не можем да изнасяме продуктите от преработката на нефта. "Лукойл" досега изсмукваше цялата печалба от евтиния (заради войната) руски петрол (и не плаща съществени данъци от 2007 г.) Печалбите му пълнят основно бюджета на Путин. Новината, че "Лукойл" са решили да си плащат данъците и са готови за 2023 г. да внесат 700 млн. лв., е спекулативна и може да се превежда като: Ако направите една врътка с правилата на ЕС, можем да ви дадем 100-200 млн., а Путин да прибере 4-5 млрд. за 2023 г.",  коментира Ивайло Мирчев, депутат от ДБ. И обяснява защо на руснаците им става все по-трудно да пласират петрола си и се опитват да пробият чрез България. "Досега петролът за бургаската рафинерия минаваше през Швейцария, която се включва в санкциите на ЕС и Лукойл са принудени да избягат в Дубай. Условието "Лукойл" да плаща някакви данъци в България е шокиращо - да му бъде позволено да изнася готовите продукти от преработения руски петрол - нещо забранено в целия ЕС. Така правителството обслужва руския интерес и осигурява няколко милиарда свеж ресурс за Путин - в противовес на целта, която Европа си поставя. Целта на "Лукойл" е да внася евтин руски петрол (30% по-ниска цена от "Брент"), да го преработва у нас и изнася, реализирайки печалба от над 500-700 млн. лв. всеки месец. Предпоставките за това са налице - Турция забрани преминаването на руски танкери, тъй като никой не иска да ги застрахова. А незастраховани няма кой да поеме отговорност при евентуален разлив в Босфора. С това цената на петрола за "Лукойл" е още по-изгодна, посочва Ивайло Мирчев в свой пост във Фейсбук.   "Ако не ни позволите да изнасяме, ще затворим рафинерията, казват от "Лукойл". Това е безпрецедентен рекет на частна компания върху българската държава за стратегически обект на националната сигурност, в който държим и "златната акция". В сходна ситуация в Германия и Италия руски рафинерии и газохранилища бяха поставени под оперативен контрол от държавата и рекетът на "Газпром" и "Роснефт" не успя", обяснява депутатът.  Той посочва, че от Демократична България ще предложат подобно решение  - поставяне на рафинерията под специален надзор, което означава контролът върху работата ѝ да се поеме от правителството, за да не се предизвика криза с горивата или неплащане на данъци в бюджета. "Това ще доведе до по-ниски цени по бензиностанциите и повече приходи в хазната, както и спиране на евразийския рекет. До дни вкарваме конкретното си предложение в парламента", коментира Мирчев. Междувременно ДПС се засегна силно от публикации  в медиите, че е пета колона на Кремъл, и в четвъртък реши да опровеграе тези обвинения с внасяне на проектозакон, според който България не може да продава в други държави нефтопродукти, добити от руски петрол. Предстои да видим какви законодателни решения ще вземе Народното събрание.     

ISAB рафинира една пета от италианския суров петрол и има около 1000 служители.

Руската компания "Лукойл" обмисля да преструктурира търговското си подразделение Litasco и да продаде рафинерията си ISAB в Италия в опит да ограничи въздействието на санкциите и предстоящото ембарго на ЕС върху руския суров петрол, предаде Bloomberg. Според информационната агенция планът е Litasco да бъде разделено на две подразделения - едното със седалище в Женева, което ще се нарича Litasco West, а другото в Дубай. Litasco West ще продължи да обработва неруски петролни доставки за Европа и ще управлява рафинериите в България и Румъния. Швейцарското дружество ще продължи да държи миноритарен дял в управляваната от TotalEnergies SE рафинерия в Нидерландия. Подразделението в Дубай с името Litasco Middle East ще отговаря за търговията с руски петрол и операциите в Азия. Руската петролна компания, която не е под санкциите на ЕС, проучва възможността да продаде своята рафинерия ISAB в Сицилия с капацитет от 300 000 барела на ден, посочват източници на Bloomberg. Заводът работи с доставки на петрол Urals и рискува да спре работа след 5 декември, когато влиза в сила ембаргото на ЕС върху руския петрол.  Много европейски фирми и банки вече са намалили експозицията си към барели от Русия от страх да не попаднат под санкции или да не навредят на репутацията си. ISAB, една от най-големите рафинерии в Европа, вече привлече интерес от потенциални купувачи като американския фонд Crossbridge Energy Partners и базираната в Дубай Onex Holding. Рафинерията доставя около една четвърт от италианските горивни продукти и дава работа на повече от 3000 души. Засега не е ясно дали "Лукойл" ще промени дяловото си участие в търговското си подразделение в Женева. Litasco вече премести по-голяма част от търговския си бизнес в Дубай, където броят на служителите нарасна до около 40. Дубай се превърна в топ дестинация за руски граждани и компании, които искат да се преместят в чужбина. Обединените арабски емирства, чийто основен бизнес център е Дубай, не последваха Европа и САЩ и не санкционираха Русия след инвазията в Украйна. Освен това градът е привлекателен с ниските данъци.

След като държавата поеме управлението, рафинерията ще може да продължи производството чрез закупуване на петрол от други доставчици, като държавната кредитна агенция SACE предоставя гаранции на банките кредитори, добавя вестник la Repubblica.

На този етап италианското министерство на промишлеността не беше открито за коментар на информацията, посочва Ройтерс.

Среща с ръководството на "Лукойл България" са провели днес служебният министър на енергетиката Росен Христов и минисърът на икономиката Никола Стоянов.  Това съобщиха двамата министри на специален брифинг. Обсъдихме редица теми, сред които и цените на горивата и мерки, които можем да предприемем за намаляването им за крайния потребител, каза Христов. Предстоят нови разговори следващата седмица. Ще бъде сформирана работна група по темата.  Според Никола Стоянов скъпите горива имат основно влияние върху цените и са една от главните причини за високата инфлация. Това е приоритет на нашите министерства, посочи той. Подготвени сме и чакаме следващата седмица, когато тази работна група ще заработи. При инфлация от над 17%, която е два пъти над средната за ЕС, това е възможност да я овладеем, добави той.  Министрите не отговориха на въпроси с колко очакват да паднат цените на горивата и за какъв срок, и какви евентуално конкретни мерки са били обсъждани с най-големия играч на пазара у нас.  

 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 2 април?