Стотици съдии и съдебни служители са подкрепили подписки срещу проекта на бюджет за 2026 г. до правителството и парламента. Основните промени, с които са несъгласни, са обвързването на заплатата на младшите магистрати с депутатската и поемането на част от осигурителната тежест още от 1 август, съобщава "Лекс". Подписката беше инициирана от съдии от Софийския районен съд. Тя вече е подкрепена от над 400 съдии от над 50 съдилища, установи проверка на "Сега". Отделно с отрицателна позиция по бюджета излезе и Асоциацията на прокурорите.
В писмото си (вижте пълния му текст тук) съдиите напомнят, че по всички международни стандарти възнаграждението на съдиите има ключова роля в системата от гаранции за съдебната независимост. Статутът на съдии, включително възнаграждението, трябва да бъде установен със закон, за да се осигури реална икономическа независимост и защита от всякакви форми на външен натиск. Когато решенията за доходите на съдиите зависят от неограничената преценка на някоя от другите две власти, независимостта се лишава от съдържание.
В момента заплатата в съдебната система е обвързана с размера на средната бюджетна заплата. Това са обективни критерии, които не трябва да се заменят с политическата воля на което и да е мнозинство. Идеята на управляващите е да променят формулата и да вържат съдийската заплата за депутатската, както и да променят осигурителната тежест.
"Прави впечатление, че тези мерки се предприемат спрямо магистратите и съдебните служители, но не и спрямо държавни служители в сходно положение - например служещите в правоохранителните органи, което поставя въпроса какво налага различното третиране на магистратите и съдебните служители", пишат съдиите.
Подписката на съдебните служители е инициирана от районния, окръжния и апелативния съд в Пловдив. Тя е подкрепена от десетки служители от цялата страна. Те изразяват категорично несъгласие с планираното намаляване на щата и на разходите за персонал в съдебната власт.
"Според представените разчети в проекта за държавен бюджет, предвиденото 10-процентно съкращение на разходите ще доведе до премахването на около 2144 щатни бройки за съдебни служители, което представлява 22% от общата численост на администрацията", пишат те.
И подчертават, че съдебната администрация е „гръбнакът“ на правораздавателния процес. Служителите заявяват, че планираните мерки не представляват реална реформа, а административно ограничаване на капацитета на системата, което пряко нарушава фундаменталния принцип за независимост на съдебната власт.
Те настояват съкращенията да бъдат преустановени до изготвянето на обективен анализ на натовареността на администрацията, както и да се гарантират достойни възнаграждения, съответстващи на високите изисквания и законовите ограничения за допълнителен труд, наложени на служителите в системата.
"Прехвърлянето на част от осигурителната вноска върху служителя, съгласно общия ред, в съотношение 60:40, е социално неоправдано за системата на съдебната власт. При забрана за извършване на търговска дейност и работа по втори трудов договор, съдебният служител няма механизъм, чрез който да компенсира удръжките от заплатата си", се посочва още в отвореното писмо, в което се настоява държавата да поеме ролята си на отговорен работодател и осигурителните вноски за служителите в съдебната система бъдат поети изцяло от държавния бюджет.
На 26 юни Пленумът на Висшия съдебен съвет изрази категорично отрицателно становище по проектозакона за държавния бюджет за 2026 г.
Асоциацията на прокурорите също е против евентуалното прехвърляне на осигурителната тежест. Според нея ако това се случи, без ясна гаранция за запазване на нетните възнаграждения, би могло да се стигне до реално намаляване на доходите в съдебната власт и до отслабване на гаранциите за независимост, безпристрастност и институционална стабилност.
