Проектобюджетът за 2026 г., който беше представен вчера от финансовия министър Гълъб Донев, срещна вълна от критика от опозицията. От "Демократична България" поискаха той да бъде оттеглен и преработен. От ГЕРБ пък използваха случая, за да защитят бюджета на кабинета "Желязков", заради който избухнаха протести през зимата и който в крайна сметка беше оттеглен, а след това се стигна до оставката на кабинета "Желязков". Депутатите от "Възраждане" се заканиха да прокарат свои предложения за промени. Управляващите пък настояха, че бюджетът им е изграден на принципите на "реализма, отговорността и финансовото оздравяване".
Според съпредседателя на "Демократична България" Ивайло Мирчев предложеният бюджет не се различава от онзи на кабинета "Желязков", срещу който избухнаха големите протести през зимата. Мирчев каза, че в план-сметката не се предлагат мерки за спиране на източването на публични средства, нито за затваряне на "кранчетата", чрез които се насочват средства към обвързани фирми. "Настояваме финансовият министър да изтегли бюджета и да го преработи до 3% дефицит. Този бюджет е проинфлационен и няма да доведе до нищо добро. Всички обещания пред хората от протеста са загърбени. Това, което се предлага, не е по-различно от това, което предлагаха ГЕРБ и ДПС", каза Ивайло Мирчев.
Според другия съпредседател на ДБ Божидар Божанов, трябва да се направят структурни реформи в здравеопазването, защото, по думите му, този сектор е един от основните източници на изтичане на публични средства. "Има една народна поговорка, че реформи в гробищата отвътре не може да се очакват", каза на свой ред Владислав Панев, като уточни, че министерство на финансите играе ролята на гробище. А пък според Мартин Димитров проектобюджетът на "Прогресивна България" нарушава основно фискално правило за ограничаване на преразпределението на средства през държавата и създава риск за публичните финанси. Той допусна, че страната може да стигне до "румънски сценарий", ако дефицитът не бъде овладян.
От ГЕРБ пък заявиха, че бюджетът на управляващите е "политическо лицемерие", като използваха възможността да защитят бюджета на кабинета "Желязков", който беше оттеглен заради протести. "Ако погледнете параметрите на Бюджет 2026 на "Прогресивна България", ще видите, че приходите са почти същите, като тези, заложени в проекта на бюджета за 2026 година на кабинета "Желязков". Ако обаче погледнете разходите, ще видите, че те са с 2 млрд. 749 млн. евро спрямо проекта на Желязков. Ще видите, че и дефицитът е доста по-различен. Проектът, който ние бяхме предложили, беше с дефицит до 3% от БВП на страната, а това, което кабинетът "Радев" предлага, е с дефицит от 5.7% от БВП. Дългът също е доста по-различен", каза Петкова.
От "Възраждане" отказаха да критикуват бюджета, защото, по думите им, има достатъчно желаещи за това. Националистите обаче обещаха да дадат свои предложения, макар че изразиха съмнение, че някое от тях ще бъде прието. "Нямаме време за експерименти - ако едно правителство не направи реформи първите 100 дни, няма да ги направи никога", каза Димо Дренчев.
Защита
Председателят на парламентарната група на ПБ Петър Витанов защити бюджета от трибуната, като го нарече бюджет на "реализма и отговорността". "През тази и следващите седмици ни предстои обсъждането на нещо много повече от един закон за бюджета. Обсъждаме цената на популизма, обсъждаме сметката, която предходните управления оставиха на българските граждани и отговорността на настоящото правителство да върне стабилността и доверието в публичните финанси на държавата", каза Витанов. И изтъкна, че основната сметка на държавата е изградена върху принципите на реализма, отговорността и финансовото оздравяване.
По повод критиките, че бюджетът е със свръхдефицит от от 5.7% от БВП, което се равнява на 7.2 млрд. евро, Витанов каза, че след прилагането на европейската дерогация за разходите за отбрана реалният дефицит ще бъде под 5%.
Витанов се нахвърли върху опозицията, като каза, че едно от най-сериозните предизвикателства пред управляващите са поетите през 2024 и 2025 г. финансови ангажименти без осигурено реално финансиране. По думите му предходните правителства са оставили над 2,2 млрд. евро необезпечени задължения, равняващи се на близо 2% от брутния вътрешен продукт. И обеща, че всички наследени ангажименти ще бъдат проверени преди да бъдат разплатени, а контролът ще бъде осъществяван от АДФИ, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и ДНСК. Сметната палата пък ще извърши цялостен одит в Агенция "Пътна инфраструктура".
