Управляващите, които получават остри критики за липсата на смели реформи в проектобюджет 2026, решиха да търсят политическо алиби в лицето на Сметната палата. Мнозинството в НС възнамерява да се възползва от правото си да възлага до 5 одита годишно на палата и ще поиска три ревизии в спешен порядък - одит за управлението на публичните финанси и изпълнението на консолидираната фискална програма, одит за пенсионната система и одит на Агенцията за пътна инфраструктура (за периода от 2020 г. насам). Властта ще чака одитите, за да види какви препоръки отправят одиторите и тогава ще предлагат повече действия.
Това обявиха на брифинг депутатите от ПБ Константин Проданов и Стефан Белчев.
На брифинга не стана ясно защо управляващите не желаят да разчитат на аналитичния капацитет на министерствата, в които много от министрите са работили години наред, и да ползват вече натрупани оценки и анализи. От обяснението на Проданов стана ясно, че управляващите предпочитат външна независима оценка от страна на палатата. “Предприемаме институционален, оперативен, професионален подход и целим реална проверка, а не пиар през възлагането на ревизии с парламентарни комисии”, обясни Проданов. Според него управляващите имат свое мнение по тези въпроси, но искат да видят външна оценка. След одитите партията щяла да покани одиторите за подробно представяне на докладите в НС и да изисква от институциите стриктно спазване на препоръките.
От дадените разяснения по същество обаче се разбра, че управляващите ще прехвърлят на Сметната палата оценката на факти, за които отдавна има изчерпателни анализи.
Особено спорен е планираният одит в системата на държавното обществено осигуряване, където има огромно количество оценки и данни и няма информация, която не е публична. "Там ще се проверяват безпринципни решения, които са довели до изкривявания в модела и натоварването му с плащания, които нямат общо със социално-осигурителния принос", обясни Проданов. Целта според него е да се направи така, че моделът да не зависи от огромни трансфери от държавата, като в същото време се говори за адекватни пенсии.
Точно пенсионната система в момента е може би най-анализираната. Цялата политика не само от 2020 г. - периодът, който смятат да анализират от ПБ, но и за години назад, беше подробно коментирана в два анализа на пенсионната система, които се считат за авторитетни, защото са правени от широк кръг експерти. Единият анализ е на работна група към социалното министерство, а другият - на Икономическия и социален съвет. Има и трети - актюерският доклад на НОИ, който показва как ще се развива системата през следващите години. Пенсионният бюджет се анализира и отчита ежегодно, налице са много статистически разрези. Би следвало да има изготвена и чернова на пътна карта за пенсионна реформа, която предишните правителства оставиха на ниво съгласуване с МФ. Заявката на управляващите на практика ще върне всичката свършена работа на кота нула.
По сходен начин стои и въпросът с одита на изпълнението на консолидираната фискална програма, където има ежемесечни подробни таблици на МФ и не е ясно какво точно не е по силите на министерство на финансите да оцени, освен ако управляващите не се притесняват от липсата на доверие, коментират експерти. В областта на управлението на публичните финанси според Проданов ще се оценява ефект от различни нормативни промени върху приходите и разходите на държавата. Такава оценка би следвало да фигурира както в отчета на бюджета, така и в мотивите на новия проектобюджет, доколкото всички нови политики - така наречени дискреционни мерки, се изчисляват като финансов ефект.
Одитът за дейността на Агенция “Пътна инфраструктура” звучи по-оправдано, доколкото агенцията провежда огромни обществени поръчки и е публичен факт, че прилагат сиви или направо черни бюджетни практики с наддоговаряне на поръчки, трупане на сертифицирани разходи без да са осчетоводени и фактурирани и т.н. Стефан Белчев постави акцент именно върху наличието на такива сертифицирани разходи за огромни суми, без те да се осчетоводяват и вместо това да се отлагат в следващи години.
Резултатите от одитите ще излязат непосредствено преди представянето на проектобюджет 2027, за който ПБ твърди, че ще е истински реформаторски. Особеното на този проектобюджет е, че той ще бъде първият, който България трябва да представи пред ЕК като член на еврозоната. Страните членки са длъжни да представят проектобюджет и ЕК има право да поиска ревизия.
