Медия без
политическа реклама

Реконтра

Как не си купих партия

Pixabay
Ключът от апартамента с парите.

Когато разбрах, че държавата отваря сергията и всеки може да си купи партия, веднага отидох при кварталния дилър.

- Може ли – питам го – да ми доставиш една партийка, че голям глад и мизерия ни натиснаха нещо, за плащането ще говорим после?

Той е категоричен.

- Ти си луд! За какво ти е партия, бе?

- Честно казано – признавам му, – не знам. Ама много се говори по този въпрос и явно има сметка човек да си купи партия.

- Брато – вика ми той, – чул съм, че който си е купил партия, може и в контакта да бръкне с две ръце и пак да не го хване електрическият ток. Който се е бръкнал за партия, всеки път има на масата си първо, второ, трето, десерт и подаръци. Когато стане въпрос за делата му, контролните органи го подминават, проверяващите се обръщат на другата страна, голяма почит и уважение се сипят от всички посоки. Няма такъв, който си е купил партия и да живее като прошляк, да клечи на сухоежбина и менте пред телевизора.

Оглежда се на всички страни и продължава: 

- Който си е купил партия, сам казва на телевизора какво да предава, определя на вестниците какво да пишат и казва на читателите какво да четат.

И продължава:

- Ние сме дребни риби. Каквото можем – въртим. Тревица, бело, елитни момичета, оръжие – също, но иначе сме кротки, гледаме да не се бутаме. Ама било страшно и незаконно? Така ли? Да виждаш полиция или прокуратура наблизо? Обаче партия, твърдо не! Там е опасно и там не пи-па-ме! А както се говори – и много скъпо! Трябват не пари, а истински кинти – хиляди, милиони, и то не в левчета. Така съм чул.

- Е, все някой – викам аз – се занимава с продажба и на партиите, нали?

- Няма начин! – върти глава кварталният дилър. – Стока ли е – веднага има врътка. Аз от началниците знам, че да търгуваш с партиите е най-голямата далаверка, ама и те само се облизват, никой не ги пуска по-нагоре.

- Толкова ли е сложно? – питам го.

Онзи вдига рамене.

- Не знам. Преди години един от шефовете се пробва да купи партия и извади едни големи пари, ама като ти казвам големи – значи бали от пари! Рече, че повече няма да се занимава с глупости като нас и ще влезе в голямата игра, за да си поживее. Ще си вземе партия.

- И? – питам го.

- Купи партия. Цяла-целеничка. Беше се пазарил, че ще му дадат нещо истинско, проверено. Партия, която знае как се коват правила и закони, ама и как се разковават чужди планове и далавери. Партия, която знае всички пируети и винаги оцелява при салтомортале. А бе, пръстите си да оближеш, казвам ти. Донесоха му я пакетирана в целофан. Е, беше поочукана по ъглите, леко фасонът й беше смачкан, ама иначе си беше като истинска. Всички ходихме да я гледаме, а той не можа да й се нарадва.

- И къде се прецакаха нещата?

- Те си бяха прецакани по условие. Партията беше раздала обещания на куцо и сакато, опашка от клиенти чакаха пред офиса й нещо да стане, нещо тя да свърши.

- Нищо ли не направи партията?

- Направи – взе им кинтите, после ги забрави и започна да ги подминава по улицата. Това стана.

Не съм съгласен с него.

- Нещо куца в твоята история. Чул съм, че има партии, на които, като им платиш – веднага си получаваш стоката. Ама дали ще е бизнес, дали ще е закон, или нещо друго – партията го изпълнява и чака за нова поръчка.

Кварталният дилър пали един джойнт, вдишва дълбоко и ми казва:

- Така е, брат ми! Знаем колко струват и какви мошеници са. Чули сме какви глупости вършат и за каква работа не стават. Общо взето, всичко ни е казано.

Дръпва здраво от джойнта и прави заключение:

- Ама все си мисля, че щяхме да знаем повече неща за партиите и можехме да се оправим по-лесно, ако не бяхме толкова информирани! А сега – таратанци!