Като цяло си беше нормален. В работата си беше майстор и съзнателен работник. Работеше като шлосер на четвърти участък. Не пиеше. Тоест пийваше, но с мярка. Тия, дето съвсем не пият, фактически не съществуват. Обаче в запои не изпадаше като някои хора. След работа, както му е редът, колегиално удряше в цеха 200 грама. Това си е закон. След това във фургона, ако има повод, може да глътне още двеста. После от магазина си вземаше 4 бири и по пътя към вкъщи изпиваше две да се донагласи. А другите две си оставяше за сутринта да се оправи. И на другия ден, без да бърза, докато вървеше към цеха, се оправяше. Такъв си му беше редът - железен. Като в казармата. И режима си не нарушаваше никога. Спазвайки този ритуал, Сергеич поддържаше прекрасно здраве и винаги твърда ръка на машината. 
И ето че веднъж след новогодишната отпуска му щукна да разкаже на заводските събутилници какво сънувал. Спомена го между другото, като абсолютна дивотия, откачена до такава степен, че няма как да не я сподели. Сънувал значи Путин, който бил бременен. И ужким си вървели из парка, а Путин държал Сергеич за ръката и му се оплаквал, че ще трябва да влезе в болница за задържане и че го измъчили хемороидите. И гласът му бил един тъжен-тъжен, а наоколо валял сняг и било толкова тихо, че само се чувало скърцането под обувките и крясъкът на гаргите. 
То се знае, всички изпопадали от смях. После го накарали пак да разкаже съня и във фургона, и в столовата, и при началниците. А на Сергеич колко му е акълът? Щом го молят - всичко си казва, без да си криви душата. Ама почна да съжалява, че се е изпуснал. На другия ден някой го наклепа. Дойдоха за него още в края на смяната, когато си поемаше задължителните 200 + 200. Сложиха му белезници и го поведоха в 56-о районно. 
В полицията се държаха подозрително културно. Заведоха го в някакъв спецотдел, където всички бяха в униформа. Много не го и биха. Само два комбала му изгърмяха странично. И с метална линийка го шибнаха по пръстите, за да отговаря по-стегнато. Той всичко си каза като на изповед. Сънувал значи Путин, който бил бременен. И ужким си вървели из парка, а Путин държал Сергеич за ръката и му се оплаквал, че ще трябва да влезе в болница за задържане и че го измъчили хемороидите. И гласът му бил един тъжен-тъжен, а наоколо валял сняг и било толкова тихо, че само се чувало скърцането под обувките и крясъкът на гаргите. 
Още се смееха, когато вратата внезапно се отвори, влязоха двама цивилини, показаха си служебните карти и заявиха, че те поемат Сергеич. Полицията без кой знае какви възражения с две тънки псувни и последен комбал предаде Сергеич на цивилните. 
Те го закараха на Литейния* проспект и там вече така го разпитаха, че той изтрезня окончателно. Държаха се на най-високо ниво - само на "Вие", интелигентно, доброжелателно. С пръст не го пипнаха, само му показаха зъболекарски клещи и веднъж по бъбреците го издъниха с пластмасова туба вода. Да не оставя синини. И да си каже всичко, както си е, без да крие. Като на изповед. 
Е, каза си Сергеич всичко, както си беше наистина. Как сънувал Путин. И той бил бременен. И ужким се разхождали със Сергеич из парка, а Путин държал Сергеич за ръката и му се оплаквал, че ще трябва да влезе в болница за задържане и че го измъчили хемороидите. И гласът му бил един тъжен-тъжен, а наоколо валял сняг и било толкова тихо, че само се чувало скърцането под обувките и крясъкът на гаргите. 
И тъкмо да го попитат за какъв дявол са му тия сънища и с кой акъл ги сънува, вратата пак се отвори и дойдоха съвсем нови хора. Показаха някакви документи. Чекистите им рекоха - боли ни оная работа за вашето ФСО.** А тия от ФСО хванаха чекистите за яките и викнаха: я повторете, мърши! Едва не се сбиха. Щом е тъй, КГБ свали белезниците на Сергеич, би му един шут от злоба и го отпрати по живо - по здраво. 
Помъкнаха Сергеич в неизвестна посока. Нахлузиха му на главата черна торба и го бутнаха в колата. Там той леко се напика от страх. Известно време го возиха на светлини и сирени, после по някаква стълба и той разбра, че го качват на самолет. Летяха, приземиха се, пак светлини и сирени, пак напикаване, за което го сритаха в топките, накрая го изтърсиха в едно подземие и му свалиха торбата от главата. 
Светнаха му лампата на два сантиметра от носа и го ослепиха, та не виждаше Сергеич кой стои насреща му. И пак отначало: казвай, гадино, всичко от - до. И подсилиха разпореждането с вестниче - леко така по очите. А да речеш - бой нещо - не. Всичко културно и вежливо, като на хотел. 
И Сергеич - какво? Винаги готов да помогне на родната власт. Всичко си изпя, все едно по книга чете, за двайсет и пети път. Стегнато, войнишки, изразително. Как сънувал сън. И в тоя сън - Путин. Бременен. И ужким се разхождали със Сергеич из парка, а Путин държал Сергеич за ръката и му се оплаквал, че ще трябва да влезе в болница за задържане и че го измъчили хемороидите. И гласът му бил един тъжен-тъжен, а наоколо валял сняг и било толкова тихо, че само се чувало скърцането под обувките и крясъкът на гаргите. 
И почнаха уточнения: в кой парк? по кое време на денонощието? откъде? в каква посока? каква беше температурата на въздуха? имаше ли други хора наоколо? опиши ги. Как вряскаха гаргите? Покажи как.
Кряска им Сергеич до сутринта, докато остана без дъх. Замъкнаха го в единична килия и там го захвърлиха. Едва затвори очи - пак нови хора дойдоха, пак викове, крясъци, караха се и спориха за арестанта, пак торба на главата му нахлузиха, но вече оранжева, ръцете и краката му оковаха и го отведоха дявол знае къде. И вече не се появи на работното място - в неговия завод на четвърти участък. Нито утре, нито вдругиден, нито след месец или година. Никога. Изчезна в неизвестна посока, завинаги. Защото не биваше той да сънува това, което не е редно да сънува. Гледай значи, каква история. 
__________
* На Литейный проспект 4 в Петербург се намира главното управление на ФСБ за града и областта. Сградата е историческа, това е бившият Большой дом, главната квартира на НКВД - цитадела на репресиите. 
** ФСО - Федерална служба за охрана, подобна на българската НСО.