В този роман главният герой Федор Кармушкин, релокант в Ню Йорк след избухването на войната, дълбоко и тежко страда от своята "рускост" и с всички сили се опитва да се избави от нея. 
За тази цел той си туря на главата кипа и почва да посещава бруклинската синагога, където се старае да се държи като истински евреин. Но среща съпротива в лицето на известния торани равин Пинхас Кук, който решително заявява, че не е възможно Кармушкин да стане юдей. 
Не помага даже застъпничеството на добрия кантор Алекс, който уверява, че Федор би могъл да премине гиюр, да се обреже и да се приобщи към юдаизма. 
Кармушкин въздиша тежко, сваля кипата и отива при украинците, тъй като си спомня, че всичките му роднини са от Украйна. Действително, всички те сега живеят в Русия и напълно са е омалорусили, бидейки жертва на пропагандата и носталгията по величието на СССР. 
Федор научава украински, туря си украинска шевица, посещава украинската църква и пее в хора, тъй като притежава нелош баритон. Съседът му гей, с когото делят малко студио в Ню Йорк, го пита през смях: за чий дявол ходиш на църква, като си атеист? На което Федор отговаря под секрет, че в църквата се надява да си намери жена (известно е, че ако девойката посещава храма, има шанс да стане добра съпруга и майка - значително по-голям, отколкото ако посещава барове или ресторанти). 
Внезапно в украинската диаспора става ясно, че Федор Кармушкин притежава руски паспорт, макар че разправя на всички, че е от Бердичев. Тъй като Федор е в стадий на изчакване, докато се разглежда молбата му за политическо убежище, той не може да се откаже от руското си гражданство. Кармушкин получава предложение да напусне украинската диаспора и църковния хор като последен лъжец и представител на страната-агресор. Обръща му гръб и девойката Галя, в която Федор вече е успял да се влюби. 
Кармушкин тежко преживява раздялата с Галя. Опитва се да го утеши съквартирантът гей Сергей. В процеса на утешаването става ясно, че Сергей е влюбен във Федор. Федор става гей по неволя. Но единствено и само активен, отказвайки дори да мисли за противното - поради дълбоко вкоренена битова хомофобия. 
В гей средите Кармушкин се запознава с Джордж Вашингтон - млад популярен чернокож художник, при когото се пренася, напускайки Сергей, надявайки се по този начин по-бързо да скъса със своята рускост. 
В пълна противоположност, на Джордж пък му импонира рускостта на Федор. Той го нарича нежно "Распутин" и Кармушкин, стискайки зъби, приема ролята, дадена от любовника му. Учи се да свири на балалайка, носи ботуши и косоворотка с ушанка. Пие водка от сребърна чашка и пее на Джордж Вашингтон романси в стила на Юл Бринер и Дмитриевич. (Изпълнители на руски цигански романси от миналия век, емигранти, б.р.) 
Сергей преживява много тежко раздялата с Федор и за отмъщение разкрива на всички гейове нелицеприятни факти: Федор не е истински, а фалшив гей, набутал се в движението от користни цели, но в душата си - чист хомофоб. Всички в гейските среди обръщат гръб на Кармушкин. 
За зла беда, точно тогава при един от сблъсъците между полицията и Black Lives Matter до бижутерийния магазин Тифани Джордж Вашингтон бива убит в престрелка и Федор Кармушкин губи своя влиятелен покровител. 
Сякаш съдбата окончателно е обърнала гръб на нещастния ни герой. Федор Кармушкин е в пълна безизходица, тъй като руснаците се избягват един-друг като чумави, а неруснаците - още повече. Той отива на Бруклинския мост, за да разчисти сметките си с живота. Вали дъжд, звучи трагическа музика. Чуват се потресаващи гръмотевици. И тук изведнъж от Йерусалим пристига Благата вест. 
Умира богатата репатриантка Голда Паниковска и в завещанието си посочва Федор Кармушкин като пряк потомък на Акулина Кармушкина, която по време на Втората световна война през окупацията е спасявала еврейски семейства, включително авторката на завещанието. 
На Федор Кармушкин се падат 10 милиона и това коренно променя играта. Към Бруклинския мост се приближава хеликоптер и сваля оттам неуспелия самоубиец. Федор Кармушкин спешно го водят в съда и моментално му дават политическо убежище, тъй като едно е да си прошляк от Русия, съвсем друго е, когато си наследник на йерусалимски милионер. 
(Например хокеистът Овечкин подкрепя диктатора Путин, ала внася такъв солиден приход в американската хазна, че на него без никакво колебание и с радост му предоставят американско гражданство. Щяха ли да дадат американско гражданство на руския бежанец Овечкин, ако той просто се изказваше против Путин, ходеше на протести в защита на Украйна, пишеше гневни статии, критикуваше политиката на Русия, работейки като хамалин или общ работник? Крайно съмнително.)
Нюйоркските хасиди на специално съвещание приемат решение да приобщят Федор Кармушкин към юдаизма (след гиюр и обрязване). Равинът Пинхас Кук внезапно умира от ковид, тъй като е бил яростен антиваксър, а на негово място идва добрият кантор Алекс, който си е бил ваксина и тържествено връчва на Федор Кармушкин златна кипа. (За който не знае - "кипа" означава малък шлем и затова, както шлемът, може да бъде златна.)
Освен всичко това, изяснява се, че дядото на Федор - Емелян Кармушкин, на пияна глава подпалил в руското село Реутово сградата на наборната комисия и за това Арестович пише туит, а Гласът на Америка излъчва репортаж. За подвига на Кармушкини много се говори в украинската диаспора. Галя се завръща при щастливия Федор. 
Геят Сергей се запознава с брата на Джордж Вашингтон - известния рапър Ейбрахам Линкълн, сдобрява се с Кармушкин и му става кум на сватбата, която устройват до Статуята на Свободата. Ейбрахам Линкълн рапира на сватбата, всички му ръкопляскат и хванати за ръце танцуват гопак и хава нагила. Федор Кармушкин целува Галя, пада на коляно с ръка на сърцето и запява с приятния си баритон украинския химн, на който е научил целия текст. След това Федор Кармушкин изгаря руския си паспорт на клада от балалайки, косоворотки, ботуши, ушанки, блини с чер хайвер и мъничък бюст на Пушкин.
Край.