На 21 октомври Никита Михалков отбеляза своята 80-годишнина. За него, като културтрегер, бяха устроени тържествени срещи в московските училища. Той мърдаше мустаци, говореше на фалцет и изпускаше патриотично миро.
Обичам ранните филми на Михалков, когато той създаваше хуманистични панорамни платна на революционната романтика, така нужни за отмиването на сталинизма и неговата естетика, а след това неговите пълни с меланхолия ленти, популярни в епохата на застоя (периода на Брежнев, б.р), когато "всичко беше завинаги, докато не свърши".
Наричат Михалков авторитетен силов играч от сферата на културата и даже "идеолог на Кремъл", но ако се вгледаме в кариерата му, ще видим, че той винаги просто е правил това, което ще се хареса на властта, която и да е тя. Романтиката на размразяването (периода на Хрушчов, б.р.) бе сменена от разрешеното дребнобуржоазно "недоволство" на 1970-те; през 90-те Михалков стана елцинист и антикомунист, засне "Изпепелени от слънцето", посветен на репресиите; а след това с възхода на "Старите песни за важните неща" (музикални филми за новогодишните програми от края на 90-те) Михалков стана извор на неоимперската носталгия по Велика Русия.
На Михалков-играча му беше комфортно при всички режими, доколкото талантът му се състоеше в това да предугажда кардиограмата на Генералната линия. Неговата ексклузивна услуга се състои в това да напрегне въображението си да създава образи за политическите режими, които още не знаят за какво да мечтаят. Когато мечтите се въплътиха в живота и войната стана реалност, талантът на Михалков стана ненужен: той вече няма какво да бълнува за пред началството.
Главната отличителна черта на Михалков, това разбира се е господарският манталитет, тоест демонстрацията на собствената изключителност и значимост, йерархичната природа на обществото, презрението и господарската милост към "обикновените хора". Той заповяда да му докарат национал-болшевиките, които го бяха замеряли с торта - доставиха му ги, за да може лично господарят да ги накаже с ритник в лицето.
YouTubeПрез 2012, когато вземах интервю от него, той пред камерата говореше, че корупцията е част от руската традиция, а пък ако Господ ти е дал пари, важно е да отделяш за бедните. Неговите пиари след това помолиха да не публикуваме този фрагмент. Той се изживява като господар в крепостна Русия, а посрещанията с хляб и сол в училищата по случай 80-годишнината, това трябва да се разбира като оглед на семейното имение.
Ако съчетаем михалковската мечта за "господарската Русия, която изгубихме" с неговата реална роля на придворен, отговарящ за естетическите нужди на поредната отечествена диктатура и кино-слугинажа му за актуалния цар от Хрушчов до Путин, става ясно: Никита Михалков, изживяващ се като господар, на първо място е човек.
Човек, в смисъл - лакей, който стои с напудрени мустаци, преметнал през ръка кърпа, готов да угоди на всеки, който седне на трона. "Ей, човек!" - викат по него откъм трона и Михалков обслужва на най-високо ниво. Това при тях е потомствено: оттам идва и господарският манталитет, типичен за всеки лакей, когато не е в полезрението на собствения си господар.
