Представата на значителен брой съветски граждани за капитализма е повлияна от едно твърде сериозно заблуждение, забучило огромен ръждив гвоздей в мирогледа им и сериозно осакатило ценностната им система. 
Работата е там, че съветската пропаганда, рисувайки ужасите на капитализма, го изобразяваше почти винаги в най-карикатурния ключ - от сорта на детската книга "Незнайко на Луната". 
В умовете на съветските идеолози "животинският капитализъм", представен гротескно на съветските граждани, би трябвало да отврати от "Запада" добропорядъчните и честни пионери и комсомолци, членовете на партията, работниците и колхозниците, и особено - интелигенцията. 
За съжаление съветският човек изобщо не беше такъв, какъвто го бяха измислили съветските идеолози. Съветските идеолози страшно грешаха. Те описваха общество, поощряващо безграничната власт на парите, например възможността легално да се купуват жени - проституцията, или всякакви мислими и немислими деликатеси. Описваха властта на колта като символ на самостоятелното правосъдие, без всякакви там продажни съдии и прокурори. Представата за такова общество не само не изплаши и не отврати съветския човек, а наопаки, безумно му се хареса. 
Карикатурният капитализъм предизвика диво възхищение в народа, лелеещ някакъв различен живот и възприемащ тази карикатура като мечтания рай. Народът с възторг и упование в тоя карикатурен мит се втурна към Запада, изпълнен с надежда да добие бързо жадуваните долари на рулетката в каубойския бар, заобиколен от дамите на полусветското общество и стреляйки по лошите с колт 45-и калибър. 
За съжаление, за огромно съжаление на бившия съветски човек, капитализмът се оказа съвсем не такъв "човек за човека е вълк", както обещаваха. Особено се възмути бившият съветски човек от европейския капитализъм, по нищо не приличащ на "Незнайко на Луната". 
Навсякъде с ужас и отвращение той виждаше тия втръснали "права на човека", жените се оказаха не проститутки, а феминистки, при това не на токчета, а с кецове. И даже негримирани. И най-ужасното за съветския човек - те съвсем не го възбуждаха като в пубертетните му мечти. 
Запада се вълнуваше от някаква посрана "екология" и "глобално затопляне", отдавна опровергано от съветските певци на фестивалите за поети с китара. Каква ти екология, когато просто трябва да се източи нефтът от земята - колкото има, а след нас потоп, какво не е ясно? 
Чичо Том излезе от своята колиба и откровено се гавреше с бившия съветски човек, напълно забравил къде му е мястото в автобуса, напълно загубил своите окови, които някога караха пионерите да леят сълзи. 
Всичко се оказа съвсем не като обещаното. Европа окончателно полудя, както доказа още преди 100 години Шпенглер. Последната надежда остана в Американския континент. Но дори тук - достатъчно е да чуеш воя на съветските канадци, сипещи по главите си пепел и виещи на развалините на същия тоя капитализъм, който им бяха обещали в сладките мечти от детството с клечка Ескимо. 
Най-накрая падна и последният бастион - САЩ - когато избраха Обама. Това беше такъв шок, такъв ужас, такъв вселенски плач на цялата бившосъветска диаспора, че сякаш самата Земя се канеше да потъне в потопа от сълзи. 
И сега, когато отново бе избран за президент Доналд Тръмп, какво удивително има в тоя съветски избор? Той бе предсказан преди 50 години, той бе конструиран от цялата съветска пропаганда. Той бе заложен в мастурбиращите на американски стриптийз пионерски мозъци.
***
Игор Поночевни, известен и с псевдонима Альоша Ступин, е карикатурист и сатирик, роден в СССР, живеещ в САЩ.