Един ветеран от Специалната военна операция изнасилва, убива, изяжда дъщерята на друг ветеран от Специалната военна операция, който по това време е на фронта. Хващат го и го водят на съд. По пътя към съда той подписва договор с Министерството на отбраната и отново се отправя на фронта.
На Специалната военна операция той попада в същата рота, където служи бащата на изнасилената, убита, изядена девойка. Съсипаният баща изпива патронче настойка от глог и през нощта изнасилва, убива, изяжда насилника. 
Хващат го и се оказва, че е изнасилил, убил, изял невинен човек: насилникът-убиец-канибал на дъщеря му в последната минута се разколебал и не подписал договора с Министерството на отбраната, ами си отишъл в затвора. Бащата го съдят и го пращат точно в същия лагер и отряд, където отбива наказанието си убиецът на дъщеря му.
Настъпва нощ.
Всички пандизчии, знаейки фактите и обстоятелствата, излизат от бараката, за да влезе правосъдието. Двамата ветерани от Специалната военна операция са сами в празното помещение. На сутринта пандизчиите се връщат в бараката. Пред взора им се разкрива няма картина: двамата ветерани от Специалната военна операция са се изнасилили, убили и изяли един друг. 
Звучи трагическа музика. Финални надписи. Пали се осветлението. 
Зрителите в залата - мъже в черни фракове и дами във вечерни рокли, мълчаливо стават от седалките си и залитайки се отправят към изхода. 
По-бързо, по-бързо на чист въздух! 
Филмът, получил Гран при на Московския международен кинофестивал, никого от тях не е оставил равнодушен. 
***
Авторът Игор Поночевни е художник и сатирик, роден в СССР, мигрант в САЩ, обявен е за чуждестранен агент в Руската федерация.