Една жена я зарязал мъжът ѝ. Тя го преживяла много тежко и почнала да набляга на яденето заради силния стрес. Веднъж се събудила среднощ и отишла в кухнята да хапне руска салата, апетитът ѝ се обадил. Не щеш ли, чула нещо в килера. Отворила, а там един мъничък гол путин дояждал умрял плъх. Уплашила се жената, хлопнала вратата. Разтреперила се, ни жива, ни мъртва. Помислила си - халюцинации! Ала не. Някой отвътре задраскал и простенал жално: 
- Отвори, жено, студено ми е тук. 
Дожаляло ѝ. Отворила килера и путин - хоп, скочил в ръцете ѝ. Притиснал се гъм гърдите ѝ затракал със зъби и се примолил: 
- Не ме изхвърляй, ще ти служа вярно, ще ти помогна да се изправиш на крака, в коприна и кожи ще те облека, с диаманти ще те обсипя. 
Женицата, добра душа, повярвала. Заживял при нея путин, охранил се. Пораснал, възмъжал. 
Зарадвала се тя. Най-после мъж в къщата, ред и оправия да има. Не като преди, няма кой един гвоздей са забие. Бързо-бързо путин затлъстял, почнал господарски в къщата да ходи. Тука нов телевизор трябва, тука праха да се обърше, там да му се сервира борша... 
- Аз - вика, - жено, претоплено не мога да ям, друго ми е възпитанието, киселини получавам. 
Почнала на две места да се труди тя, за да си изхрани путина. Но не се оплаквала. 
Минало още някое време. Путин така се оял, че едвам през вратата минавал, очите му на цепки станали, като на татарски хан. И все не му стига, още и още деликатеси иска. 
Съпружеския си дълг съвсем забравил. Пръста си не мърдал по домакинството. Дай му само хокей в телевизора, бирени бутилки в кьошето да мята и мазните си пръсти в бялата покривка да бърше. И все недоволен от жената, каквото и да прави: и тъй зле, и инак зле, и парите ѝ малко, и красотата я няма, и стара на туй отгоре. Я тя вече на три места работи, до среднощ блъска. На путин това му било изгодно, почнал мадами да си води, докато я няма жената. Един ден жената възроптала:
- Ама ти вече се гавриш с мене, любими! 
Путин скочил от дивана, хванал я за косата, плюл ѝ в очите, с чехлите я ошамарил, да се научи:
- Ах ти, такава, онакава, никаквица загубена, късмета си риташ май. Кой ще те вземе такава, ако не съм аз? 
Жената се кротнала. "То наистина, кой, ако не той?" Оттогаз почнал путин за всяко провинение да я дърмони. С всички съседи във входа се изпокарал: на единия колелото свил от площадката, на другия пощенската кутия подпалил, на третия лепило в ключалката сложил, в асансьора напук на всички се изпикал. Съседите съвсем спрели да ги поздравяват. А тя го защитавала. Любов, какво да правиш...
Събуди се посред нощ на килимчето в коридора, там я настанил путин като куче, погледне го ласкаво как спинка и хърка, и нежни мисли в главата ѝ плуват: "Може да е лошичък, малко е строгичък, хрантутник и кръшкач, ама си е мой, близък. Такъв ми бил късметът женски". И пак заспива, доволна, щастлива.
_______
Превод: Г-н Балев.