Живееше в един град момиченце. Веднъж пристигна повиквателна за баща ѝ, да се яви на военна комисия. Той погледна повиквателната и каза:
- Дивотия някаква! Аз съм кьорав на минус осем диоптъра, с вроден порок на сърцето, лупус и дюстабан! Нещо са се объркали.
Взе си той документите и закуцука с патериците към Военното окръжие да оправи недоразумението. 
Този ден таткото не се завърна у дома. И на другия ден не си дойде, и на третия също. Майката написа заявление в полицията: така и така, що за безобразие, човек изчезна. Отличителни белези: висок метър и четирсе, с патерици, очила, малко глух и на темето плешиво - шапка. 
Но в полицията я отрязаха: жено загубена, вашият мъж според регистрите е подписал договор с Министерството на отбраната и се намира в зоната на специалната военна операция. Ако за скандали сте дошли, направо да ви затваряме за дискредитация на въоръжените сили!
Няма къде да ходи, прибра се жената у дома. 
Мина месец, викнаха я във Военното окръжие и рекоха:
- Така и така, жено, вашият мъж трагически загина, геройски защитавайки Родината от нацистите. Ей ви тука торбата с останките. Но има, жено, за вас и добри новини. За да не ви е толкова мъчно за мъжа, ето ви една шуба за утеха. Тия шуби по-рано ги носеха фашистите в град Херсон, ала нашите войници освободиха Украйна и присъединиха Херсон към Русия. И взеха тия трофейни шуби за своите скъпи женички. Носете я със здраве и всичко най-хубаво. 
Взе си жената шубата, занесе я у дома. Цяла вечер се снима с нея пред огледалото и качва снимки в соцмрежите Однокласники и ВКонтакте: току-виж някой решил да се запознае с нея и да поиска ръката ѝ!  
Настъпи нощта, майката и момиченцето легнаха да спят. Изведнъж посред нощ момиченцето чу крясъци. Уплаши се тя и пак заспа. Стана сутринта и що да види: майка ѝ мъртва лежи. Момичето звънна в полицията. Дойдоха. Питаха я:
- Момиченце, видя ли кой уби майка ти?
Момичето рече:
- Да. Това е работа на украинската уба, която подариха на мама за убития татко. 
Полицията не повярва и пратиха момичето в лудницата. 
А шубата в туй време продаде апартамента на момиченцето, парите преведе на сметката на украинската армия, преоблече се в шинел и отиде да взриви военния завод в Челябинск, който го няма на картата. 
Купи си шубата една каса бира и билет, ето я вече в плацкартния* вагон за Челябинск. Седи си значи на горното легло, клати си краката, пие си бирата, гледа през прозореца и обсъжда със събутилниците войната в Украйна и разширяването на НАТО на изток. 
Имаше във вагона един плешив селяк с камуфлаж, който за всичко подскачаше нервно и люто се вайкаше, как така значи братският някога народ сега изповядва фашизма и русофобията, и какво сега да направим, за да върнем доброто старо време? И той трескаво чоплеше семки, сякаш искаше да се насити за цял живот, преди да умре. А шубата му наливаше бира и те се чукнаха за Руския мир по целия свят. И плешивият селяк приказваше на шубата, усмихвайки се широко и загадъчно като руската душа: 
- Аз съм писателят на руската земя Захар Прилепин, обикновен руски войник. 
- Много ми е приятно. А пък аз съм руският шинел! 
И двамата си стиснаха ръцете, и всеки си доизгълта бирата. И тогава Захар Прилепин извади от куфара си водка, и те продължиха да къркат, и замезваха със семки, и се наричаха един друг "братле", и се потупваха ласкаво по раменете, и гледаха по телевизията Първи федерален канал. И пееха "Черной ворон" и "Не для меня". (Стари войнишки романси, б.р.) И това беше истинска бойна дружба. Настъпи нощта, дойде време за сън, изключиха навсякъде лампите, всички налягаха, вагонът заспа. 
Не щеш ли, посред нощ шубата усети, че някой страстно я целува. И шубата рече в просъница:
- Захар, ти ли си?
- Аз съм - отговори Прилепин с огнен дъх. 
Шубата се изчерви и каза:
- Ама, Захар, аз не мога просто така. 
- Но аз те обичам, мило шинелче!
- Захар, аз не съм шинел. 
- А кой си? 
Шубата седна на леглото, огледа се дали не подслушва някой и каза със силен шепот:
- Добре, ама на никой да не казваш. Аз всъщност не съм руският шинел, а Владимир Путин, Президентът. Черният магьосник и чародей Обама ме омагьоса в далечното детство и ме превърна в шинел. 
Веднъж, когато бях малък, отивах на тернировка по джудо. Валеше мокър сняг, навсякъде беше кал и киша, обичайният Ленинград в края на ноември. Изведнъж ми се допишка, влязох в един двор-кладенец,** разкопчах си панталонките и внезапно иззад ъгъла ми се метнаха три сенки... 
В тоя момент влакът влезе в огромен мрачен тунел и всичко се оглуши, само редките тунелни лампи осветяваха на всеки десет секунди лицата на разказвача и неговия омаян слушател. 
- Знаеш ли - потрепери Прилепин, изтривайки сълзите си. - След това, което ми разказа, всичко в мен сякаш се преобърна. Всяка твоя дума се заби в сърцето ми като нажежен гвоздей: чаках тази страшна развръзка, отлагах я мислено, вярвах упорито, че това няма да се случи, но уви! Сложно е да се обясни, но аз като че ли преживях заедно с тебе всичко това, цялото ти унижение, цялата гигантска геополитическа катастрофа. Аз буквално сякаш взех отново в ръце онази книга и препрочетой всяка буквичка; книгата, в която, вярваш ли ми, аз бях самата Жюстин, бедната изнасилена девойка. Аз изпитах в пълен обем нейната болка, страдах заедно с нея, мъчех се с нея и това ме възбуждаше. И сега пак. 
- Наистина ли? - попита с усмивка шубата. 
- Наистина! - отговори плешивият човек, извади от пазвата си разпятие със Сталин и торбичка с шепа родна пръст, привързана към прикованите на кръста крака. Прилепин ги целуна и се закле: - Давам ти честната си дума на офицер от КГБ. 
Известно време те мълчаха, гледайки се един друг, гълтайки се с очи, сякаш искаха да се нагледат до насита, за цял живот - писателят на руската земя, генерал от руската армия, и шинелът, по-точно преоблечената шуба, която преди всъщност е била Владимир Путин. 
- След това, което ми каза, аз те обичам още по-силно, Володя. Желая те. 
Захар силно и хищно целуна шубата по яката. 
- Ами имаш ли презервативи? - прошешна шубата. 
- Имам - каза Прилепин и извади от устата си няколко. 
- Но аз съм объркана, как точно трябва да правим секс? - шубата повдигна рамене и погали руския маршал по плешивата глава.
А Захар нежно си откачи георгиевската лентичка и ласкаво продума:
- Полъскай ми мозъка. То е почти същото. 
И шубата му полъска на плешивата много духовност, самодържавие и патриотизъм. И Захар Прилепин свърши три пъти. И Владимир Путин също свърши върху него, на мозъка му. И двамата заспаха, юнашки прегърнати. 
На сутринта Прилепин се събуди, огледа се. Шинела го нямаше. И той си свали от главата партенката, която нощем си увиваше като тюрбан, за да изсъхне. И тихо, нежно, го призова:
- Миличко, къде си? А-у? Слънчице?
Бръкна той в куфара да извади салам за изтрезняване, а там - пустота: всичките пари, които носеше за ЧВК "Вагнер" плюс пълната му заплата за половин година, общо 238 млн. долара, всичко това липсваше. Беше останала само една смачкана георгиевска лентичка. Захар се хвана за кобура, а той - разкопчан. И служебното оръжие бе откраднато. 
"Ах ти, гадино! На ти сега, руски шинел!"
А шубата през нощта слезе за на гара Втасала Мара и преведе всички пари по сметката на украинската армия, всичките 238 млн. долара. И написа като основание за платежа: "Слава на Украйна! На героите - слава!"
______________
* Плацкарт - евтин спален вагон без купета. 
** Двор-кладенец - особеност на петербургската архитектура, много от зданията са строени така, че дворовете наподобяват кладенец отвътре.