Близък план, забавен каданс. Пеевски се събужда. Забързан кадър, който символизира препускането на Историята. Още неотворил гуреливи очи, Пеевски скача и се залавя за работа, почва да пише в тефтерчето си.
Глас зад кадър: Един феномен бледен под дубайското слънце пишеше наведен.
Пеевски (пише и мърмори): Да се опраска, не, да се помилва! Много е важна запетайката, защото това решава съдбата на човека!... Да се опраска! Другия да се погали по главата... Да се профилактира... Дани Митов да се праска, милва, гали и профилактира непрекъснато - и никакво уволнение, да седи в МВР като Гюро Михайлов! Спецов да се инсталира и да не се срами да управлява Лукойл. Българино Спецов, знай своето минало, поради що си даваш фирмите на клошари! Ха сега да те видя на кого ще прехвърлиш Лукойл! Петно мазут плава до нашта държава...
Поп-фолк самодиви без бяла премяна излизат изпод масата и почват да танцуват около писателя, опитват се в уста да го целунат бърже и да си изпросят мезонет, той ръмжи и се отбранява, има по-висока цел.
Първа самодива: Пак милее за България, на нас не обръща внимание...
Втора самодива: Пак пише История!
Трета самодива: А когато няма кого да надвива, той пише книги, за да си почива!
Трите заедно: Все пак, след отечеството и майка си той най-много обича нас! Нека сме благодарни и за гарсониерите. Колко българки могат да си позволят гарсониера в Дубай!
Пеевски: Идете да си усвоявате балконите, оставете ме да милея за България, вървете си!
Пляска ги с пачки по дупетата и нежно ги пръждосва, за да си милее на спокойствие.
Но спокойствие няма!
Изпод масата излиза Бойко Борисов и застава в поза "скъсай ми сърцето, скъсай ми менискуса".
Бойко Борисов: Аз съм независим, имам собствена стойност и свое виждане за политиката. Доста преди тебе влязох в Историята, рано ми е да я напускам. Ще сменя премиера, Митов, Киселова, чистачката ми в Банкя и метресата в Министерството на икономиката. В замяна предлагам да поемеш легално 3-4 министерства.
Пеевски: Не може. Шиши не дава. Министерства не ми трябват, защото и така си работят добре за хората. Киселова аз ще я сменя, когато намеря за добре. Най-важна е България. Ти вече си в мазето на Историята при кацата с кисело зеле. Мементо Доган! Свободен си!
Бойко Борисов: Поне чистачката ще сменя, не ме интересува! Тя е доносница и вещица.
Пеевски: Ами нали за това е назначена там бе! Доносите се проверяват кръстосано, не може само НСО да те шпионира, това поне ти е ясно, няма смисъл да спорим. Върви си, искам да милея за България, на Лукойл трябва да се прави дерогация, че си му сложил рога с Вальо Златев! Мискинин с мискинин развратен, о неразумний юроде, гол като сокол, напреко на леглото!...
Борисов се изсулва към бунището на Историята.
Изпод масата излиза Максим Генчев.
Максим Генчев: Ти си Левски, ти си Караджата, ти си Бенковски и Дзерджински! Дай 5 лева за културата. И аз пиша История! Не виждаш ли табелата, филм ще правим тука! (Опитва се да седне в скута му, Пеевски го отстранява.)
Пеевски: На ти 5 лева, махай се.
Максим Генчев: Ти си Мидхат паша, ти си Баязид Светкавицата, ти си превземането на Константинопол! Дай 500 хил. лева за истинска култура, хубавите неща са скъпи.
Пеевски: Махни се, Сатана! На ти милион. Не можеш да ме изкушиш! (Пак не му дава топлината на скута си.)
Максим Генчев: Ти си Кольо Фичето. Ти си Рачо Ковача. Ти си Рачо Капитана. Хубавите неща стават на забавен каданс...
Брутално бавен каданс.
45 минути еротична сцена, която всъщност е удължени 30 секунди.
Страниците от тефтерчето на Пеевски се превръщат в пари. Двамата герои се въргалят в пачки, машина за вятър раздухва банкнотите около тях.
Левовете бавно се превръщат в евро от Бюджет 2026.
Синхронен катарзис.
КРАЙ.
Сър Гей Бубка тича с изменено лице по следите Историята. Историята препуска в галоп и златните ѝ подкови чаткат по главите на глупаците.
Шарж: Христо Комарницки
