Аз гледам заниманията групови -
подскача някаква човешка шлака,
но те не знаят, че са вече трупове
в менюто на мършляка.
Аз концентрирам искрена омраза -
тя ме зарежда, храня се със нея;
разделям ги на нула и на фаза
и продължавам да владея.
О, колко безнадеждно те са глупави,
а аз товаря трупове на влака -
товарна композиция със трупове
за фризера с резерва на мършляка.
Аз съм над всички, аз съм вечно пръв.
Усещам силна миризма на мърша;
когато съм до лактите във кръв,
сопола си не мога да обърша.
Ако искате да подкрепите независимата и качествена журналистика в “Сега”,
можете да направите дарение през PayPal
можете да направите дарение през PayPal
