Със теб се срещам в северния град,
и гледаме се право във очите;
припомняме си кървавия ад,
припомняме си спомените скрити. 

Припомняме си оня златен дъжд
и утринната слава на талази.
Ти знаеш мойте подвизи на мъж,
аз знам, че всичко туй добре се пази. 

Топъл беше тоя златен дъжд, 
много здраво бях се нагърмял.
Флашката във джоба си задръж,
за да бъда по-красив и бял. 

Светът очаква всяка наша дума.
Човечеството цяло в нази блее.
Войната е доходоносна чума
и златен дъжд в джобовете се лее.

Сънувах Нобел, ти ми го подаде,
не беше филмът шведски, а съветски.
Валеше златен дъжд като наяве,
усмихваха се труповете детски. 

Топъл беше тоя златен дъжд.
Стана ни Аляска като ласка.
Знаеш мойте качества на мъж.
Дай го тоя Нобел, че ме стряска.