В един град пристигна задник. Отиде във властта, седна на тоалетната чиния и отказа да се махне оттам. 
- Това е - каза задникът, - от тука не мърдам, тук ще живея. 
Всички чиновници, на които им се ходеше до тоалетна, повече не можеха да стискат, което ги принуди да напуснат правителственото здание и да тичат в храстите. 
- В такива условия ние не можем да работим - казаха, клякайки по нужда, народните избраници, намятаха си оставките и се пръждосаха на майната си. Скоро във властта никой не остана. И само хвърчащи издраскани листчета се валяха по празните коридори. Отначало на всички хора им хареса, че няма никакво правителство и може да правиш, каквото си щеш. Но скоро всички разбраха колко е пагубна слободията.  
Пратиха при задника преговарящи. 
- Какви са вашите условия? - попитаха те задника. 
Задникът се замисли дълбоко и каза:
- Първо, искам да облагодетелствам хората и затова вдигам на крака народа да не е на колене. Второ, ще издавя всички ваши врагове в кенефа. Трето, ще дам на всички щастие и никой няма да е пренебрегнат. 
На хората много им харесаха тези тезиси и мнозинството гласува за задника. 
Почна задникът да властва над хората. Седи си на чинията и дава команди на помощниците си - тоалетната хартия, барабонките и презерватичетата. Страшни заповеди към поданиците издаваше той с могъщите си бузи. Върви, народе, натам и почвай война с тия, защото имат бради. Или - върви, народе, в обратна посока и воювай с другите, защото те пък са гладко избръснати и прятно миришат на одеколон. А тия на запад са си измили чисто-чисто задниците и това е страшно оскърбление за нашите най-светли духовни традиции; нападайте, атака, гойдаааа! Хората всичко изпълняват покорно. Защото вече не мислят с главата, а със задника. А техните задници са подчинени на върховния задник и всички укази се изпълняват безпрекословно. 
Направиха на задника златна тоалетна чиния, за да седи по-удобно. С диамантено седало, с изумрудна помпа за канала. А за бърсане - чиста коприна със самурени ръбове - да му е меко и приятно. Обикновена хартия вече не му прилича, селяндурско идва. Които хора не искат да се подчиняват на задника - в панделата или на майната си да ходят в чужбина. Особено упоритите ги бият и даже екзекутират. И повсеместно заставят хората да мислят със задниците си, не с главите. Написаха в учебниците ново научно откритие, че оказва се, главният мозък е заблуждение и предразсъдък. Мозъкът няма място в главата, Дарвин се е объркал. А нашите учени безпогрешно установиха, че целият мозък е в задника. Мъчи се народът да мисли така, но засега не му се получава много, не са разработени докрай още гънките на задника. Но хората не униват и напрягат невроните, тренират. И малко по малко нещо вече почва да излиза - от онуй място, ама излиза! 
___________
Игор Поночевни е художник и сатирик, роден в СССР, мигрант в Калифорния.