Авторът е главен редактор на "Новая газета Европа".
***
Един мой приятел беше руски националист, мотивиран изглежда от идеята, че за гордото славянство живот няма и нещо трябва да се направи. След това той за щастие почна да пътува извън Русия и направи откритието, че отвъд границите на нашата страна славяноезичните народи живот си живеят, пият си Пилзнера и си хапват кнедлите. Така че проблемът не е в особения статус на етническата група, а в държавата, организирала безжизнено пространство. Когато моят приятел видя как живеят хората в Хърватия, България, Чехия и Полша, внезапно престана да е руски националист (дай боже всекиму). 
Пропагандата изобразява земите западно от нас като някакъв конгломерат на зловещи и враждебни сили: русофобите от Франция, Германия и Великобритания, казва пропагандата, сън не спят и се чудят как да лишат жителите на Русия от тяхната историческа памет. Между тези далечни русофоби и нашия народ лежи една тънка прослойка особено зловредни русофоби, които по стечение на обстоятелствата са се разположили по цялата граница на Руската федерация от Финландия до Украйна (как стана така?). Нашите съседи, казва пропагандата, с радост биха заобичали Москва, но това не им го позволяват кукловодите, локализирани според ситуацията във Вашингтон, Брюксел или Берлин.
И това е дълбоко погрешна представа за съседите ни. 
Когато Украйна влезе в Евросъюза, славяните ще станат основен двигател в развитието на континента. Днес Полша е най-динамично развиващата се страна-членка на ЕС. А в правителствените квартали на Брюксел може да чуеш каква ли не славянска реч: полски, чешки, български, хърватски, украински, че даже и руски. 
В края на 2013 година студентите в Киев протестираха против решението на Янукович да се откаже от европейската интеграция; тези студенти определиха посоката и на нашия живот. Бъдещето на Европа продължава историята на моя приятел: славяните се измъкват от властта на Москва, която ги е преследвала столетия. 
Може би и нас, рунаците, някой ден също ще ни подберат нататък.