Намислиха разбойници фуражката на Хитлер да крадат от музейната експозиция.* Вмъкнаха се по тъмна доба в храма на Спасителя, където се експонираха светините, изключиха алармата, приспаха кучето и казаците - мръвки с водка им подхвърлиха и те заспаха като заклани. Нахлуха в олтара, където стоеше великата православна светиня. Разбиха стъкления похлупак, измъкнаха Фуражката. 
Единият разбойник реши да изпита светинята:
- Фуражке-муражке, щом си толкова велика, направи така, че от носа ми кръв да потече. 
А другите разбойници се захилиха - виж го ти, как само го измисли! И що да видят, на него верно кръв от носа му потече. Разбойникът си запуши ноздрите с пръсти и рече на другарите си:
- Това, братлета, е просто една трагическо съвпадение. Нищо ми няма. 
- Я вземи си оправи носа, че като оплескаш тука, ще ни хванат по следите - даде му вторият разбойник носната си кършичка. 
И същевременно извади внимателно Фуражката от витрината, за да я сложи в кутия от Киевска торта. Друга кутия нямаха. Но изведнъж почувства как Фуражката на Хитлер като жарава пари, на пода я изпусна. Погледна си пръстите: големият и показалецът бяха изгорели, като въглен почернели. Помисли си разбойникът: "как ще пиша сега листовки против Путин?" 
А той беше известен опозиционер, искаше властта да дискредитира, на костите на Православната вяра хоро да играе. Стисна си той ръката, омота я с шал и се наведе да вдигне Фуражката. А тя изчезнала. Ту-тууу! Изпълзяла чудодейно Фуражката и се скрила под рафтовете на църковния магазин. 
"Сатанинска работа - помислиха си разбойниците. - Не е туй православна светиня, а вуду култ някакъв!" 
Мушна се третият разбойник под рафтовете, бръкна и взе да опипва. Напипа нещо гладко и продълговато, сякаш май Фуражката на Хитлер. Задърпа я като дядо - ряпата, да я издърпа не може. Най-накрая я доиздърпа. И що да види - гигантска хлебарка с главата на Александър Лукашенко. Отвори си Лукашенко челюстите и - бафмааму - ухапа окото на разбойника. Разбойникът избухна в благословии на майка, леля, стринка и кръщелница. А другарите му запушиха устата с парцали и зашепнаха: "Мълчи, отпадък, охраната ще събудиш!" 
И наистина се събуди единият казак, и каза:
- Кой там? - и отведнъж отсече ръката на един разбойник с шашката си. 
И пак се тръшна, и захърка, че водката наново го замая. Тоя с отсечената ръка падна и се загърчи като змия на жарава. И тогава изведнъж угасна навсякъде, а на купола звезди засияха като в планетариум, засвири трагическа музика и се яви лицето на Патриарх Кирил на целия таван, и започна да се смее страшно, и зина устата му широко-широко, и взеха да му падат зъбите. И що да видят разбойниците - не били зъби, а керемиди и падат керемидите на главите им, и един разбойник даже го убиха в падението си. 
Разбраха злодеите, че Великата Православна светиня няма току-тъй да отмъкнат и търтиха да бягат, колкото им нозе държат. Но в тоя момент подът под краката им се превърна в купчина огромни жаби, хлъзгави като кал и подвижни-скокливи, и разбойниците се изпързаляха, и нападаха, и си разбиха мутрите, и си изпочупиха ръцете и краката. 
Изскочи тогава от земята димен стълб и от него излезе гола жена, съща Ксения Бпажена, като две капки вода. И рече им тя:
- Тпррррууу, стой на място! 
И хвана за крака най-близкия разбойник, вдигна го във въздуха и го набучи заднишком на православния кръст. Напълни му се на тоя лицето с кръв и стана кръгло като на Президента на РФ, царство му небесно, и се пукна, и се разлетя подкожна мазнина по целия храм, и на иконите, и даже в олтара, право на масата с вчерашни сандвичи със салам и рядък чай с лимон в сребърна поставка, и умря тоя разбойник в страшни мъчения, като Христовите страдания за нашите грехове. 
И тогава единият злодей падна на колене, и почна да се моли горещо на погански език. И не щеш ли, от другата страна на храма също се изви дим и се появи узбек в тюбетейка и халат, едно към едно със Стария Хотабич**. И рече той:  
- Селям Алейкум. 
А Ксения Блажена отвърна:
- Алейкум Селям, Мохамед. 
Старият Хотабич попита:
- Защо ме призова, недостойни? 
Разбойникът поганец падна на колене и заблъска чело в пода: 
- Помогни ми, о, Милосърдни Падишахо! Аллах Акбар! Убиват ни тука руските богове! 
Мохамед отиде при разбойника, вдигна го за яката и сурово му рече:
- Шейтане! Защо си дошъл Фуражката Хитлер да крадеш? Нима не знаеш, че ислямът и православието са побратими?! Нима не знаеш, че нашият Рамзан Кадиров и техният Владимир Путин са побратими?! Как можа, как посмя, куче?!
И строгичко му запляска бузите. И рече на Ксения Блажена:
- Тоя го вземам с твое разрешение, мила. Ще му покажа къде зимуват раците. Ще му покажа кон боб яде ли и как се краде Православна светиня. Ще го сложа Арабската пустиня с метла да мете. До скоро виждане, красавице. Много поздрави на Отеца. 
И Мохамед отвори уста, сложи си на езика разбойника поганец и го изяде с ужасен трясък, а след това изчезна в огнен стълб и дим да го няма. 
Тогава другият разбойник също падна на колене да се помоли предсмъртно. И пак се раздаде гръм и грохот, и от дима излезе на инвалидна количка Стивън Уилям Хокинг, Бога на атеистите. Ксения Блажена извади вълшебния меч и взе да сече с всичка сила инвалида: "яж му главата, животно!" 
Стивън Хокинг се защити с книгата на Чарлз Дарвин "Произход на видовете посредством естествен отбор, или Опазване на благоприятните раси в борбата за живот". И мечът се счупи в книгата с ужасно кънтене. И Ксения Блажена рече:
- Що за тъпотия? Това е мечът на крал Артур и рицарите на кръглата маса! Той не може да се счупи! 
А Стивън Хокинг се засмя в слуховия си апарат и се обърна гърбом в количката си, а от задника му излезе дуло на картечница, насочено към Ксения Блажена. И почна да стреля с куршуми от молибдена на Никола Тесла, които Стивън Хокинг купил от Илън Мъск. И Ксения Блажена трагически умря. 
Разбойниците благодариха на Стивън Хокинг, поклониха му се доземи и му принесоха в жертва 100 долара, и той изчезна в небитието. После разбойниците стъпкаха хлебарката с глава на Александър Лукашенко, който искаше да им каже "спрете се!", но не успя. 
След това се мушнаха под рафтовете на църковния магазин, измъкнаха оттам Фуражката на Хитлер, която вече не пареше, и си я прибраха в кутията от Киевска торта. И благополучно се пръждосаха незабелязани от храма "Христос Спасител". След което продадоха великата Православна реликва в щаба на Фонда на Навални за борба с корупцията, Сорос им наброи трилион долара за Фуражката на Хитлер и направи Каспаров президент на Русия. И войната се прекрати, Русия върна всички територии заедно с Крим плюс извиненя и в добавка Ростов с Воронеж за компенсация. Свиреше фокстрот, псички пяха и танцуваха, и филмът свърши. 
Всички зрители се изумиха: що за дивотия сатанинска? Какво става, другари? Защо НАТО побеждава, а православието пак търпи поражение? Що за простотия? Как може тоя филм да получи гран при на Венецианския фестивал и три Оскара?
И в тоя момент тръгнаха финалните надписи, светнаха лампите и всички хукнаха да се разправят сериозно с администрацията и да си искат парите на касата. А там касиерка беше плешивата Алина Кабаева без един крак и с ватиран елек. Тя остави книжката, която четеше - Порфирий Иванов, "12 метода за лечение на шизофрения в домашни условия" - и се развика: 
- Пари за билети не връщаме! Четете си внимателно инструкцията! 
И всички си обърнаха билетите, а там на обратната страна - що да видят: череп и кости, и украинския Тризъбец, и пръст в гъз, и надпис на арабски с китайски йероглифи: "То така си беше! Во веки веков, амин!"
_____________
* Фуражката и костюмът на Хитлер се съхраняват в Главната катедрала на Въоръжените сили на Руската федерация в Подмосковието. Вещите на Хитлер бяха наречени "истински реликви" от военен зам.-министър преди години. 
** Стария Хотабич - джин от приказна повест (1938), лежал 3500 години в стомна, разбуден от съветски пионер. Автор - Лазар Лагин.