facebook
twitter

Спорт

Балкански мондиал: Мечти vs. Реалност

Всеобщото мнение на специалисти от Сърбия, Гърция и Румъния е, че съвместната кандидатура с България е плод на повсеместен PR
автор
TFMethods.com
719
ММС
В края на февруари в София бе представена съвместната кандидатура на България, Сърбия, Гърция и Румъния за домакинство на Евро `28 и Мондиал `30. Изготвен бе текст на меморандум за разбирателство.

България, Сърбия, Румъния и Гърция - домакини на световното първенство по футбол! Макар в ушите на запознатите с реалността запалянковци тази вероятност да звучи, меко казано, нереалистично, идеята вече е задвижена на най-високо държавно ниво в четирите балкански държави. Разговорите стартираха още през миналата година, а от началото на тази бяха проведени редица работни срещи в София, Белград и Солун.

Изготвен бе дори меморандум за разбирателство и ето че Балканите сякаш наистина повярваха, че общата кандидатура може да доведе най-големия футболен форум на наша територия през 2030 г. Всъщност, ако някой слуша политическите лидери в четирите страни, воглаве с българския премиер Бойко Борисов и спортния министър Красен Кралев, ще остане с впечатление, че шансовете ФИФА да ни гласува доверие са огромни.

А какво мислят по въпроса по-тесните специалисти в съседните ни държави? Отговора получаваме благодарение на спортния журналист Методи Шуманов, който публикува в блога си The Football Methods мнението на трима свои колеги - по един от Сърбия, Гърция и Румъния. Всеки от тях споделя вижданията си по четири еднакви въпроса:

 

1. Смятате ли, че идеята за организиране на съвместен мондиал може да се превърне в реалност?

2. Доколко този проект е PR трик на политиците във вашата страна?

3. Какво е моментното състояние на футболната инфраструктура в родината ви - основни плюсове и минуси?

4. Нека си представим само за момент, че наистина печелим домакинството - какво би означавало то за Балканите, според вас?

 

Ето и отговорите:

 

Владимир Новакович (Сърбия)

1. Бих разделил идеята на две части. Няма начин Балканите някога да получат правото да организират световно първенство – има твърде много проблеми, за да се случи подобно нещо. На първо място говорим за мащаби. В момента, в който евентуална кандидатура бъде подадена официално, мондиалът ще включва 48 отбора, тоест ще се играят поне 80 мача. Ако един стадион приема средно по 5-6 срещи от един турнир, то тук говорим за 14 до 16 съоръжения. Освен това ще има очаквания всяка страна домакин да се класира автоматично (защо иначе ще си прави труда да участва в проекта?), което ще увеличи квотите от зона "Европа" (друг е въпросът, че според мен Европа в момента не получава достатъчно места; по мое мнение те трябва да са 20-22 от общо 48).

Втората част от идеята е да се организира европейско първенство, което е далеч по-реалистичният вариант. Става дума за 51 мача, за които ще са необходими осем стадиона минимум (в идеален случай броят им може да се увеличи до 10 или 12). С четири квоти за домакините останалите отбори ще се борят за 20 места. А и да не забравяме, че в момента начело на УЕФА е словенецът Александър Чеферин, който спечели изборите с подкрепата на Балканите.

2. Винаги, когато е намесен сръбският президент Александър Вучич, става дума и за PR. Той е добър в тази област. Затова подобна идея го устройва идеално – да натрупа малко политически точки сега, а ако нищо не се случи след 5 или 10 години, никой няма да си спомня за проекта. Организацията на мащабен футболен турнир ще е огромно предизвикателство както за самия Вучич, така и за правителството му – за целта инфраструктурата в страната ще трябва да се подобри чувствително, а управляващите са известни с честото неспазване на срокове.

3. Ако трябва да съм честен, не мога да се сетя за нито едно предимство на страната ми в момента. Състоянието на футболната ни инфраструктура е ужасяващо. Двата гранда "Партизан" и "Цървена звезда" продължават да заобикалят правилата на УЕФА, но дори в сравнение с Унгария, Словения и даже Македония, стадионите им са изключително остарели. Измина вече десетилетие, откакто нямаме стадион, който да отговаря на всички критерии на УЕФА. Обсъждат се различни решения, включително и построяването на чисто нов стадион в покрайнините на Белград. Проблемът е, че такъв проект би погълнал 200-300 или дори 400 милиона евро, а няма как да гарантираш посещаемост, която да изплати вложените инвестиции. Както "Звезда", така и "Партизан" са обмисляли основни реконструкции на настоящите си стадиони, но за целта трябва да бъде разрешен проблемът със собствеността, което няма как да се случи мигновено.

Ако излезем извън пределите на Белград, няма нито един стадион, чийто капацитет да надвишава 20 000, да не говорим за 30 000 места, колкото се изискват от УЕФА, или пък 40 000 според нормите на ФИФА за световно първенство. Много стадиони в страната минаха през различни фази на реконструкция от началото на века, но това не е достатъчно. Самият факт, че четирите най-големи арени в страната все още имат лекоатлетически писти, говори сам по себе си...

А сега стигаме и до най-големия проблем на евентуална съвместна кандидатура на Балканите. Четирите страни имат пет големи града – столиците плюс Солун. Това са единствените градове във въпросните държави, чието население надхвърля 1 млн. души. Всички останали не надвишават половин милион души. Ето защо кандидатура, базирана само върху пет града, е абсолютно безсмислена. От друга страна, трудно може да си представим как Ниш, Нови Сад, Варна, Пловдив, Лариса, Клуж или Тимишоара ще се сдобият със стадиони с по над 30 000 места. А ако спазваме стриктно правилата, според които за европейско трябват 10 съоръжения с минимален капацитет от 30 000 места, или 14 стадиона за мондиал (минимум 40 000 души всеки), то доста от тези стадиони ще са неизползваеми след турнира.

4. Самата идея за домакинството е изключително мащабна. Като изключим олимпиадата в Атина, опитът на Балканите да организират важни спортни събития се изчерпва с два мача, които Белград приема от Евро `76, трите предстоящи срещи от Евро `20, които ще се играят в Букурещ, един финал в Лига Европа отново в румънската столица, както и няколко финала за КЕШ/Шампионската лига в Атина и Белград. Всичко на всичко това са десетина мача от световно ниво за половин век. Само преди няколко месеца ние, в Белград, успяхме да усетим от първо лице какво означава градът ти да приеме мачове от Шампионската лига пред над 50 000 зрители при участието на "Цървена звезда" в груповата фаза. А какво остава за футболно парти, което продължава цял месец, и се разпростира из целия район?

Що се отнася до развитието на футбола при евентуално домакинство, не съм убеден, че ще помогне много. Дори и без подобна кандидатура това е най-популярният спорт на Балканите и не се нуждае от допълнителна реклама. Вече споменах, че големи стадиони, каквито са необходими на хартия, няма да се пълнят всяка седмица и ще останат неизползвани. За мен е далеч по-добре, ако се построят по-малки стадиони, които да се използват пълноценно и да помогнат за развитието на играта на местно ниво.

 

Константинос Залиарис (Гърция)

1. На първо място е особено важно да уточним, че става дума за огромен проект, който точно в момента съществува само на думи... На теория нищо не е невъзможно, следователно и тази идея може да се превърне в реалност, след като сега се подготвяме за Евро `20, което ще се проведе в редица градове из цяла Европа. Ето защо си мисля, че е възможно страни от Балканите да обединят усилия и да се опитат да организират съвместно мащабен футболен турнир. Но за целта трябва да видим план в детайли, който да се стори интересен на управляващите футбола организации.

2. Според мен зад всичко, което получава някакво обществено одобрение, има риск да се крие PR трик. Да не забравяме, че тази есен на Гърция й предстоят избори и нашият политически лидер Алексис Ципрас със сигурност е взел това предвид и ще се опита да фокусира част от стратегията си върху спорта в страната. А от идеята за организация на глобален футболен турнир със сигурност може да се извлекат дивиденти. Да не забравяме, че футболът винаги е бил играта на народа. Точно в момента обаче народът има много грижи, за които да мисли, включително и за ежедневното си оцеляване.

3. Икономическата криза оказа сериозно влияние върху футбола и спорта като цяло тук, в Гърция. Настоящата инфраструктура в страната със сигурност не е подходяща за организация на Евро `28, да не говорим за Мондиал `30. Ако трябва да посоча едно предимство, то би било името на Йоргос Василиадис, настоящия спортен министър. Той е човек, който не се страхува да взема големи решения, независимо от последствията. Що се отнася до недостатъците, мога да напиша цяло есе по темата и със сигурност пак няма да обхвана всички. Като започнем от състоянието на стадионите, преминем през организирането на събития от такъв мащаб и стигнем до способността на властите бързо да намират решение на проблемите и да разполагат с План Б...

4. Ако приемем хипотетично, че сме спечелили домакинството, това ще значи, че страните ни са представили проект, който е по-добър от този на Великобритания или Южна Америка, например. А за да се случи това, ще трябва първо да изгладим разногласията по различни теми помежду си. И тук става дума само за първата стъпка. Впоследствие ще трябва да изпълним с успех поне 90% от това, което сме обещали, което не е никак лесно. Винаги в такива случаи има по едно голямо "но"... Не съм убеден, че политическите лидери на Балканите са способни да създадат подобен безупречен проект. Дори и да го направят, към днешна дата ние си оставаме абсолютни аутсайдери да спечелим.

 

Румъния, Емануел Рошу

1. Не. Мисля, че просто става дума за част от някаква политическа стратегия. Не мога да говоря за другите намесени страни, но на Румъния й предстои да извърви мноооого дълъг път, преди да стане сериозен кандидат за събитие от такъв ранг. Това е PR трик на тукашните политици. Те строят стадиони и смятат, че подобна съвместна кандидатура ще им донесе още показност. Чиста проба демагогия, няма нищо реално. Нямаме пътища, нямаме стратегия, не сме подготвени да посрещнем такъв мащабен турнир по никакъв начин. Като изключим новия стадион в Букурещ, всички останали са твърде малки, за да приемат мачове от групова или финална фаза. Така че дори стадионите, които в момента се изграждат, не отговарят на задължителните изисквания.

2. Мога ли да кажа повече от 100%? Инициативата за тази кандидатура не е на Румъния, нашите политици бяха въвлечени в нея от своите съседи. Впоследствие я сметнаха за добра възможност да натрупат някакви дивиденти и се възползваха от нея.

3. Имаме повече нови стадиони, отколкото останалите страни в района. Освен това... нямаме нищо. Нямаме дори елементарни удобства в близост до въпросните стадиони – говоря за магазини, ресторанти, барове за феновете. И на никого не му пука, защото клубовете не са собственици на стадионите, на които играят. Те просто ги използват – дали срещу наем, дали безплатно. А да не говорим за местните общини и администрации, които стопанисват стадионите на хартия, но не могат да се възползват по никакъв начин от тях. Та те не се грижат за терените като хората, какво остава да направят нещо смислено за общността в близост до тях.

4. Невъзможно. Никога няма да спечелим. Както вече споменах, това е политически блъф. Нека го кажа по следния начин – ние, Балканите, сме като отбори от IV-V дивизия, които се обединяват и казват на всеослушание, че ще победят шампионите на страната, макар дори да не се състезаваме в същата лига с тях. Делят ни цели светове.

Все още няма коментари

Още

Кралев е много доволен от федерации, които дори нямат квоти за Токио 2020

02.12.2019

85
ДПС въздигна Цацаров до държавно богатство

21.11.2019

ТАНЯ ПЕТКОВА

426 2
Вицепрезидент на волейбола: Лазаров може би ще си тръгне, но не бива така

21.11.2019

205 1

Влез или се регистрирай за да коментираш

×