facebook
twitter

Наблюдател

Преговорите в ЕС белязаха края на една епоха

Френско-германският съюз за европейския интерес надделя, но Меркел загуби, а Макрон победи
1768

Преговорите около най-важните назначения в ЕС показват, че епохата на аденауеризма, на културата на консенсуса и общия европейски интерес вече е на изчезване. За първи път, откакто е създаден ЕС, намирането на компромис е толкова трудно и в същото време толкова лесно. На срещата на върха битката се проведе на няколко фронта: Изток–Запад (нови срещу стари членки); антилиберали срещу либерали; проевропейци срещу еднолични търговци; за или против шпиценкандидатурата; цивилизационната линия на разлома в ЕНП. Първата част от битката (в Европейския съвет) завърши с победа за общия европейски интерес. Много важна победа отбеляза и половият баланс. Досега принципът беше като чудовището от Лох Нес – всички говорят за него, но никой не го е виждал. От четирите най-високи европейски позиции за две са номинирани жени, и то на двете най-важни – Европейската комисия и Европейската централна банка. За стола в "Барлемон" изненадващо беше предложена германската министърка на отбраната Урсула фон дер Лайен, вярна съюзничка на канцлерката Меркел. За позицията във Франкфурт пък беше избрана спряганата от месеци, ако не и от години шефка на МВФ Кристин Лагард.

Не на последно място Франция излезе най-големият победител от срещата, а Източна Европа изгуби целия шампионат - четирите най-важни позиции са разпределени между най-проевропейските държави и стари членки – Германия, Франция, Испания и Белгия. Не на последно място, това беше унищожителна загуба за Вебер като личност и политик, а в по-голям аспект за ЕНП – партията изгуби абсолютно всичко, на което залагаше в продължение на близо две години – кандидата, заради когото партията прегази политиката на консенсуса и се превърна в евтина източноевропейска мутра, която знае само да изнудва от позицията на силата. Партията изгуби и принципа на водещите кандидати, в който се кълнеше, с което уби това, което твърдеше, че са зачатъците на европейска демокрация. Тази среща беше и последната голяма роля за една епоха в европейската политика – канцлерката Ангела Меркел.

Последният мохикан на християндемокрацията на Аденауер

Една от най-тъжните гледки по време на преговорите беше угасването на европейската политическа звезда на германската канцлерка Ангела Меркел. Съвсем доскоро смятаната за най-влиятелна жена в света, за лидер на либералния свят и за носител на аденауеровата култура на компромиса доказа за пореден път, че не я бива в европейските сметки, но пък отново показа, че умее честно да признава грешките си. Най-голямата й този път беше, че подцени разместването на политическите пластове в Европа, разчитайки, че думата на Германия винаги ще има същата тежест, както от началото на обединението. Не само подцени разместването на пластовете, но и трансформацията на Европейската народна партия (с нейно действие или бездействие) от търсеща консенсус проевропейска формация, чиято цел е да опази континента от разрушителната сила на комунизма, в деструктивна популистка политическа сила, която живее заради самата себе си и е готова на всичко, включително и да даде убежище на новоизлюпени източноевропейски нацита, за да задържи властта си.

Ангела Меркел често е жертвала националния и партийния интерес в името на европейския компромис, като изхождаше от силата на авторитета си в родната Германия. Сега обаче ситуацията беше друга. Този път вътрешнополитическата ситуация в Германия я принуди да прави грешка след грешка. Първата беше да подкрепи шпиценкандидатурата на Манфред Вебер с единствената цел да сформира след половин година ялови преговори за коалиционно правителство. Вътрешната политика на Германия преля на европейско ниво и стана определяща за г-жа Меркел, както ви писах преди време, като по този начин вкара в капан европейския интерес. Вторият й голям пропуск беше по време на срещата на върха на Г-20 в Осака, където тя сключи задкулисна сделка с малка група държави Франс Тимерманс да бъде шеф на ЕК, а на ЕНП да се дадат поне два от останалите постове. Идеята сама по себе си не е лоша, защото с един удар се печелят няколко неща: запазва се шпиценкандидатурата, в която самата Меркел не вярва особено, но беше осъществена типично по меркелиански – задкулисно, с надеждата, че няма начин да не мине, щом идва от Германия и Франция. Макрон беше склонен на този компромис, въпреки че е най-яростният противник на водещите кандидати. Това съвсем естествено предизвика остри реакции на втория тур от преговорите в неделя. Самата Меркел призна след 20-часовия преговорен маратон, че е допуснала грешка, като не е успяла да обясни достатъчно добре плана си и да информира останалите за него, с което допринесе за окончателното разбиване на модела на шпиценкандидатурата. Неотстъпчивостта и ултимативността на ЕНП в преговорите доубиха процедурата.

Либерали срещу антилиберали

Грешката й доведе до силно разцепление в ЕНП. Антилибералните държави възроптаха срещу Франс Тимерманс, тъй като виждат в него заплаха за антилибералните си режими. Това обаче беше сигнал, че либерална Западна Европа не е склонна да отстъпи територия на източните новоизлюпени диктаторчета. Срещата на лидерите беше първата най-голяма битка между либерали и антилиберали след евроизборите. Острите реакции срещу Тимерманс накараха френския президент Макрон да избухне, заявявайки, че ЕС е дерайлирал и че това е доказателство, че не трябва да има разширяване, докато ЕС не бъде реформиран радикално. Испанският премиер Педро Санчес (той е част от ПЕС) беше не по-малко бесен, като заяви, че не може кандидат да бъде отхвърлен заради възгледите му за върховенството на закона. Някогашната сговорчива проевропейска центристка партия, носеща ценностите и възгледите на Конрад Аденауер и мисията за обединение на Хелмут Кол, се превърна във врага в леглото на либералнодемократичния ЕС под мълчаливия поглед на Ангела Меркел. Резултатът е, че новата ЕНП – тази на Фидес, ГЕРБ, ХДЗ и още много десничарски формации, изгуби всичко. Спечели енепеизмът на Ангела Меркел – старата генерация енепеисти, за които европейският интерес е над всичко останало. Канцлерката изпъкна като последния мохикан на старата ЕНП. Договарянето на топ постовете вероятно е последната голяма европейска битка, преди г-жа Меркел да излезе в пенсия. Вероятно след нея ЕНП няма да е същата. Възможно е дори да се разцепи. С действията си тя направи последен опит да запази остатъците от Аденауеровия модел, при който европейският интерес е водещ и е определян от Франция и Германия. Това е краят на цяла една епоха европейска политика. Пред вратата сме на нова, чиито размазани очертания показват, че европейската демокрация чука на вратата. Втората голяма битка около назначенията тепърва предстои. Мнозина в ЕП вече заявиха недоволството си от избора. Парламентът трудно ще преглътне убийството на процеса на водещите кандидати. Освен това евродепутатите едва ли ще преглътнат и Урсула фон дер Лайен и фактът, че тя е жена от ЕНП, едва ли ще смекчи обстоятелствата около нея – замесена е в сериозни скандали в Германия, свързани със злоупотреба с публични средства. Друга нейна слабост е, че тя също няма кой знае какъв институционален опит, но поне е с едни гърди пред Манфред Вебер – заемала е министерска позиция. Въпреки това е ниска топка за "Барлемон". Това я прави зависима и слаба фигура, особено след управлението на европейския политически титан Жан-Клод Юнкер. След него наистина беше важно постът да се заеме от по-умерена и по-малко политизирана личност, но не и от зависима. Разбира се, винаги има шанс г-жа Фон дер Лайен да се еманципира от менторката си Ангела Меркел, но начинът, по който беше избрана, подсказва, че предстоящият мандат няма да е особено забележителен за ЕК, а това не е добре на фона на предизвикателствата пред ЕС. От друга страна, Германия за втори път ще произведе с нищо незапомнящо се председателство на ЕК след Валтер Халщайн (1958-1967).

Мнозина колеги и анализатори побързаха да кажат, че всъщност Меркел за пореден път е доказала силата си. Уви, точно обратното е. Най-големият победител на този етап е Франция. Всички искания на Еманюел Макрон са изпълнени – Франция взима един от най-важните и независими постове в ЕС – ЕЦБ. Освен това той беше непримирим по въпроса за половото равенство. Не на последно място той спечели битката срещу шпиценкандидатурата. Черешката на тортата е, че и четиримата номинирани са френскоговорещи. Франция вече не само не е в подчинена позиция на Германия, както беше през последното десетилетие, ами дори и взе надмощие. И това може би е добра новина, защото европейският интерес отново надделя над партийния. Под повърхността обаче дебне разделението в ЕС на Изток и Запад, на проевропейци и антилиберали. Разделение, което новите назначения, ако изобщо минат в ЕП, няма да излекуват. По-вероятно е да ги задълбочат. Но точно както прогнозирах, балансът в ЕС се наклони в полза на западните членки благодарение на Виктор Орбан, Бойко Борисов, Ярослав Качински, Андрей Пленкович, Андрей Бабиш и Петер Пелегрини. Италия също се самоизключи от клуба на страните – основателки на ЕС, и премина в Източния блок. Не за първи път Рим реши да мине от грешната страна на историята.

 

 

4

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Германски депутати искат центрове за мигранти по външните граници на ЕС

16.12.2019

124
ЕС ще преговаря със САЩ за данъчни облекчения за европейци

16.12.2019

56
Лондон: 47 години в Евросъюза стигат

16.12.2019

207

Коментари

Billy-Joe Winchester

Г-жо Марини. 👍

protor

Хбаво е. Ама ей това тук 

проевропейци и антилиберали

не трябва ли да е

 проевропейци и антиевропейци

или

либерали и антилиберали 

❓ 

н16
снимка на н16

про и анти- европейци, либерали и анти- либерали 

А тия думи показват ли, какво ще е отношението на ЕС към САЩ, Русия, Китай, останалия свят? Дaли ще се импортират още милиони ислямисти и африканци ? И дали ще се рекламират и поддържат, Конвенцията и гей-парадите?

бонго-бонго
снимка на бонго-бонго

Не съм много съгласен с Марини - твърде щадяща и про-макронистка статия. Вината на Макрон за констатацията, с която започва тектът, е напълно пропусната. По същество Макрон подходи към преговорите по същия начин , по който подходиха поляци и унгарци.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×