facebook
twitter

Наблюдател

КУЛТУРА

Да си български творец днес е щастие, обречено на мизерия

3767
Снимка: Архив

 „Необходимостта да се яде не оправдава проституцията в изкуството“ – Луис Бунюел.

 

 

Интересно защо никой никога не попита какво е днес да бъдеш част от съвременната история на изобразителните ни изкуства. Тази съдба е твърде незначителна пред възможностите за друга професионална реализация, политически възход или пред масовото усилие за емиграция. Да бъдеш български творец днес е щастие, обречено на мизерия, носещо самочувствие на сирак. Не съществува дори и бледа симетрия по отношение на европейското ни съпричастие.

Историята на българския художник след 1989 г.  е ограничена от нищета и пожелана незабележимост. Отсъстват имена, значителни творби, скандали, низвергнати или обругани. Няма величия, няма разпознаваеми, няма дори покойници, изпратени достойно във вечността на техния талант. Съществуват временни присъствия, дарени с величие от

 

политически управлявани медии и властова конюнктура

 

И нито едно явление в световния или европейския аспект с признание за значимост. Впрочем единствените имена с принос живеят и работят далеч от своето родно място, нежелани и неспоменавани в държавата, заченала техния възход.

Има достатъчно причини за споменатото злощастие. Основна е липсата на държавна подкрепа и креативно меценатство. Отсъстват правила за подкрепа и развитие, не съществуват програми за съществуване и подпомагане на изкуствата, нито се насърчава донорство в името на съвременната необходимост от естетика и култура. Тук няма изненада, в премиерската клетва за споделената простота не трябва да очаквате жест, обречен в името на националната култура. Нужно е да признаем къде и защо попаднахме. Пълно унищожение и презрително отношение към училищата и гимназиите за изобразителни изкуства, намалените часове в учебните програми са  доведени до „трудово обучение“ или забавление. Създадена бе среда на презрение и дори омраза към естетика, творчество, интелектуално развитие.

В годините на т.нар. развит социализъм бяха създадени „окръжните галерии“. Техните колекции са обречени на забвение и стационарен битовизъм, облечен в мухъл и сиротство. Повече от трийсет години държавата не е откупила произведение на български художник. Едно цяло поколение беше прескочено и забравено. В същата ситуация са и националните колекции, останали в мрака на „социалистическото изкуство“. Съвременната скулптура отсъства в градската и парковата среда, предпочитат се паметници с временно значение, ужасяваща символика и примитивно изпълнение. Съзнателно няма комисия за монументални изкуства, която трябва да оцени и приеме значението на паметника и неговото пластично решение. Ако сте заможен, ако сте действащ политик или дори известна регионална мутра, може

 

 

да поръчате паметник на вашата любима баба,

 

прославила се с производството на мекици и тутманици. Видът на паметника няма значение.

Милиони от европейски програми бяха похарчени в строителството на нови музеи, наследеният неолит от отминалата епоха на последната диктатура беше преподреден и осветен в името на бясна корупция и претенциите на някое временно величие. Девизът в подредбата беше „Идеите наши - парите ваши“, „Аз и моите домашни любимци“. Миналото се превърна в настояще. Мълчанието на създаващите допусна рекет на посредствените измамници и корумпирани политици. Продажните продадоха себе си в желанието за примитивно оцеляване, нещастните отлетяха през границата или останаха в своята неоценена самота.

Интересно е, че съществува Министерство на културата, което по действащия закон за развитие и закрила на националната култура би трябвало да бъде в подкрепа на изобразителните изкуства, дизайна и културното наследство. Това е разбираем фарс, който би бил подпомогнат единствено от гения на илюзионистите в цирковото изкуство. Законът е обременен с пожелателна глупост и с особено наличие на добри намерения. Единствената грижа на споменатото министерство е трансферът на средства от националния бюджет с оглед съществуващите  и наследените по принуда закономерни явления – театър, музикално-сценични изкуства, читалища, гимназии и музеи. Персоналната значимост на художника е оставена в ръцете на давещия се и олисялото му теме.

Показателен за международното признание на българския артист е националният режим за износ на неговите произведения. Подобни рестрикции не съществуват в Европа, Азия, Мадагаскар и Екваториална Гвинея. Авторът трябва да докаже своята несъстоятелност, както и че не представлява национална ценност пред специализирана комисия и срещу определено заплащане. Само така може. Унижението е оправдано като следствие от изключителната стойност на автори от сътворен забранителен списък, представляващи покойни паметници на националната култура. В стройна опашка пред Националната галерия ще видите разпознаваеми творци, износители на троянска керамика и майстори на пирографирани икони. Впрочем значим от близкото минало художник сам предложи свое живописно произведение на значима търговска къща, сам определи цената и като единствен участник в търга откупи произведението си с небивал успех. Далеч по-цинично е представянето на автор със съмнително творчество в британска галерия, заплатено от данъкоплатците поради величавото му присъствие в управляващата партия.

 Съществуват национални отличия (схематични за художници и скулптори).

 

Държавата дарява медал, сходен с емблемата на любимия ви футболен отбор.

 

При изключителни заслуги към едно перверзно минало можете да бъдете определен за академик в БАН. Това превръща носителя на титлата в щастлив пенсионер въпреки отсъствието му в прилежащите науки. Полученото звание допринася за разпознаваемост единствено в бившите съветски републики и особено в Казахстан и Туркменистан (виж филма "Борат"). В Европа този академичен растеж е непознат, преводът на титлата е невъзможен.

Обречени в съзнателно затъмнение са имената на български автори в чужбина. Победители в световни конкурси, скулптурни симпозиуми и част от световни колекции. Техният успех би бил твърде унизителен за родните медийни първенци.

Интересна е общинската подкрепа на изобразителните изкуства. Всъщност тази тема е лишена от всякакъв коментар, темата е излишна дори пред огромното европейско финансиране и съществуващ в нормалните държави оригинал. Подпомагането на млади таланти е цинична и недопустима преференция, нарушаваща статуквото на наследеното минало в конфликт със случайни медийни величия. Въпреки огромната финансова подкрепа от ЕС няма да откриете програми за подкрепа, изява и реализация.  В споменатия европейски аспект и традиции не съществуват влиятелни стипендии, корпоративно меценатство и дори подкрепа от съществуващите вероизповедания.

Поради удобството  на политическото статукво от значение е мнението на наследения от диктатурата творчески съюз Съюз на българските художници. Същият, оформящ мизерните финансови интереси на ръководството, представлява маса от трийсетина членове, заплащащи своите надежди, стабилни пенсионери с мисъл за бъдещето и по някой ей тъй на, без да знае защо. Екстрактът от полезна дейност на организацията е определен в значимостта

 

на политическия слугинаж и феодален респект 

 

В името на световното художествено наследство СБХ предлага управляващия премиер и бивш пъдар за почетен художник в услуга на също предложения Главен Мултак, подкрепя с декларация провален в нещастието на своята биография кандидат за председател на ООН и участва с унизително хвалебствие, представено като декларация на членската маса за подкрепа в БАН, целяща академичния възход на личност с измислена биография. Съюзът е в състояние да осигури почивка на своите членове в наследените си имоти, превърнати в сантиментална мизерия с аромат на външна тоалетна. Изложбите в пустите зали на СБХ радват посетителите със спомен за автогарата в Карнобат.

Самотата и мизерията на българския творец бяха превърнати в пожелана и твърде удобна традиция за управляващия и зает със своето възмогване простоват, крадлив и неграмотен български политик.

 

3

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Културното министерство загуби пак неустойката за Ларгото

07.02.2019

6190 52
За СДС - или добро, или нищо!

23.03.2019

Петьо Цеков

4478 16
Изключването на Орбан, което не се състоя

Коментари

kramar

Това на снимката под статията какво е? Творение на мизерен художник, или безценно произведение на автора? Казвайте ги тия неща! Иначе, гневът на Минеков както винаги е импониращ и в тон с цялата кочина.

Предводител на ...

Професоре Минеков,

начинът е простичък - намирате си брат, наричате го Тео фан Гог, себе си наричате Винсент фан Гог, и тънете в охолство с петдесетина гулдена месечно.

Миряна Б.

 

Бих нарекла това на снимката "зъбна протеза", ако не бях приятелка и далечна роднина на съпругата на Славето. А, изпуснала съм се. Слави, обичам и Ани, и теб, лютия публицист.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×