Директорите на големите театри настояват за изработването на дългосрочна стратегия за развитие на културата, както и за ясни правила за финансиране и категоризация на театрите. Според тях проблемът не е само в размера на средствата, а и в начина, по който те се разпределят и управляват. Това стана ясно по време на пресконференция по темата днес с участието на директорите на Народен театър „Иван Вазов“, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, театър „Българска армия“ и Младежки театър „Николай Бинев“. В средата на февруари те излязоха с позиция за необходимите мерки, която обедини още от големите държавни театри в страната, подкрепени включително и от формации от независимия сектор.
Ръководителите на културните институти предупреждават, че секторът е изправен пред дълбока системна криза, натрупвана с години. Културата дълго време беше оставяна на заден план, а липсата на дългосрочна държавна стратегия доведе до разпиляна и нестабилна среда, в която проблемите само се отлагат, без да се решават. Системата на сценичните изкуства вече не просто изпитва затруднения, а на практика е в колапс, посочиха директорите.
Театрите работят с бюджети, формирани преди няколко години при съвсем различни икономически условия. Те не отразяват ръста на цените, инфлацията и увеличените разходи за заплати, горива, материали и услуги. Липсата на предвидимост и яснота при финансирането прави почти невъзможно планирането на дейността на културните институти в сценичните изкуства. Под въпрос е инвестирането в нови постановки, както и разплащането с автори, режисьори, фирми, създаващи декори и т.н. – както за бъдещи проекти, така и за вече извършена работа.
Според директора на Народния театър Васил Василев основният проблем е начинът, по който се формират бюджетите на културните институти. „Има пороци при формирането на бюджетите на театрите – винаги започваме годината с бюджети, които не са реалистични. Те не се разработват по предвидената в закона формула“, заяви той. Василев обясни, че при увеличенията на заплатите в държавния сектор средствата за сценичните изкуства не се актуализират по същия начин, което поставя театрите в невъзможност да повишат възнагражденията на своите служители. По думите му единният разходен стандарт трябва да се преразглежда всяка година, за да отразява инфлацията и реалните икономически условия. Той подчерта още, че българските театри работят в силно непредвидима финансова среда, за разлика от повечето европейски страни, където културните институции планират бюджетите си за период от няколко години напред. „Искаме ясни правила, искаме да се занимаваме с изкуство, а не със счетоводство. Важно е да се знае, че не е скъпо да се инвестира в култура – скъпо е да имаш некултурен народ“, каза още директорът на Народния театър.
Директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов подчерта, че проблемите в сектора се натрупват от години и вече не могат да бъдат премълчавани. Той също посочи, че театрите в момента функционират с бюджети, формирани при съвсем различни икономически условия. Миналата година част от институциите са работили с около 30% по-малко средства, което прави дългосрочното планиране практически невъзможно. „Ние – представителите на големите театри в София – сме тук, за да кажем ясно от името и на колегите си в страната, че е време да се излезе с категорични решения. Нашата молба към всички, които ни чуват, е да се създаде дългосрочна стратегия за развитие на сектора. Натрупаха се много проблеми, които вече не могат да бъдат премълчавани и трябва да бъдат споделени“, заяви Сърменов и допълни, че без активна намеса на държавата системата няма как да бъде стабилизирана. Крайно време е да се направи категоризация на театрите и ясна политика за тяхното развитие, за пореден път настоя Сърменов. Необходимо е ясно да се формулира какво означава културен продукт и как държавата оценява и подкрепя неговото създаване, смята той. Сатирата в момента виси със задължения над 130 000 евро към хора, които са с авторски права. „Пари има. Въпросът е как се разходват и каква е философията на системата, по която се разпределят“, заключи шефът на Сатирата.
Директорите благодариха за присъствието на министъра на културата Найден Тодоров на пресконференцията, който дойде на място, за да чуе исканията им. Поради всички тези натрупани проблеми директорите изискват държавата да се намеси активно и да започне най-сетне изработването на дългосрочна стратегия за развитие на културата, за каквато се апелира от години. Найден Тодоров заяви готовност Министерството на културата и директорите на големите театри да работят съвместно за решаването на наболелите проблеми в сектора. Той подчерта, че именно липсата на дългосрочна стратегия стои в основата на много от трудностите и изрази намерение да постави началото на изработването на такава, включително чрез обсъждане на теми като категоризацията на културните институти и начина на бюджетиране.
"Всичко, което се случва или не се случва, е резултат от липсата на стратегия. Аз съм склонен да се съглася с това, още повече че стратегията е заложена в Закона за закрила и развитие на културата от над две десетилетия и въпреки това до момента тя не съществува“, каза Найден Тодоров.
Той обеща да бъде сформирана работна група с участието на директорите на театри, която да започне подготовката на необходимите промени, така че следващото ръководство на министерството да може да продължи и довърши процеса. Министърът подчерта още, че решението изисква сътрудничество между Министерството на културата, Министерството на финансите и парламентарната комисия по културата, като целта е да се изработи устойчива стратегия, гарантираща развитие на сектора независимо от краткия мандат на служебния кабинет.
„Искам да отворя дума и за бюджетирането. Вярвам, че през последните десетилетия парите за култура не стигат. Но вярвам също така, че се изразходват неправилно“, добави министърът.
Относно сценичните изкуства, в началото на хилядолетието се достигна до един момент, в който парите бяха недостатъчни. За сметка на това, бяха сигурни. Появи се едно управление в Министерството на културата, което реши, че това трябва да приключи и от 2020 година влязохме във форма на финансиране – делегиран бюджет. Тази форма на финансиране е типична в България за момента, но аз не съм я видял никъде по света“, каза Найден Тодоров.
До какво доведе този делегиран бюджет, попита той и продължи: „Театрите се активизираха. Започнаха много да работят, което е страхотно. Второ, измени се същността на функционирането на театрите, защото, вместо да създават вкуса на публиката, за да могат да спечелят повече хора, театрите започнаха да се водят по вкуса на публиката“.
„В момента, в който театрите се активизираха, бюджетите започнаха да растат главоломно. Защото театрите показват, че могат да работят. Започвайки да растат бюджетите, се оказва, че Министерството на културата не е в състояние да поеме всичко това. Това доведе до канибализъм между хората на изкуството – при ограничени средства всеки да се пребори за тях. Затова смятам, че тази форма на финансиране вече не е актуална“, каза министърът.
