Директорите на осем големи държавни институции в областта на сценичните изкуства разпространиха в социалните си профили обща позиция, с която изразяват несъгласие с държавната политика (или по-скоро липсата на такава) в сферата на културата. Те са Народният театър „Иван Вазов“ (Васил Василев), Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (Калин Сърменов), театър „Българска армия“ (Мирослав Пашов), Младежки театър „Николай Бинев“ (Михаил Байков), Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив (Сюзанна Арутюнян-Василевска), Държавен музикален и балетен център – София (Еделина Кънева), Театрално-музикален продуцентски център – Варна (Даниела Димова) и Софийска опера и балет (Пламен Карталов).
„Сценичните изкуства не трябва да бъдат разглеждани като тежест за държавния бюджет, а като стратегическа инвестиция за духовното развитие на нацията и съхраняването на обществените ценности в дългосрочен план“, изтъкват директорите. Те изразяват остро несъгласие със системното неглижиране на дейността на културните институти в сферата на сценичните изкуства, с пренебрежителното отношение към труда и професионализма на хората, заети в тях, с омаловажаването на резултатите, постигнати в развитието на българската култура, които са от значение за духовния живот на обществото ни.
Ръководителите посочват сред главните проблеми дългогодишното функциониране на сектора без утвърдена национална стратегия и устойчиви приоритети, без визия за бъдещето, ясно разписани правила за финансиране и т.н., което демотивира общността и обрича сценичните изкуства на криза.
Те категорично настояват за цялостна промяна в Закона за закрила и развитие на културата, отчитаща спецификата на дейността им, за изцяло нова, прозрачна и справедлива методика за финансиране, отговаряща на съвременните икономически реалности, на инфлационните процеси и на необходимостта от устойчиво развитие на сектора. При това изтъкват, че същото е необходимо и за общинските културни институти, независимите театрални формации, школи и др.
Театралните директори изискват в най-скоро време да бъде иницииран открит диалог с участието на Министерството на културата, Министерството на финансите и парламентарната комисия по култура, като се създаде работна група с ясен мандат и конкретен срок за изготвяне на предложения за законодателни промени и нова методика за финансиране. В проекта за държавен бюджет трябва да бъдат предвидени реалистични средства, съобразени с икономическата обстановка, инфлацията и реалните разходи за издръжка на културните институти, категорични са те.
„В случай, че не бъдат предприети конкретни действия в разумен срок, си запазваме правото да използваме всички законови форми за защита на институциите, които ръководим, и на хората, които работят в тях“, завършва позицията на управляващите осемте държавни театъра.
Посочените проблеми от години спъват развитието на сектора и многократно са поставяни от културната общност пред съответните държавни органи, но засега – общо-взето безрезултатно. Секторът продължава да бъде недофинансиран, неглижиран и оставен на самотек. Не е ясно към кого сега ги адресират театралните ръководители в момент, когато държавата няма избрано правителство. Остава надеждата, че бъдещите министри на културата и финансите ще проявят отговорно отношение и ще се заемат незабавно с решаването на поставените наболели въпроси, а новият бюджет, когато все пак бъде приет, ще отчете нуждите на онези, които работят за духовното израстване на нацията.
