Изложба „Жорж Папазов и Стокхолм“ представят Съюзът на българските художници и фондация „Едмонд Демирджиян“. Вернисажът е на 14 април, вторник, от 18 ч. в галерията на СБХ на ул. „Шипка“ 6 (зала 1В). Куратор на експозицията е изкуствоведът Мария Василева, която ще открие събитието заедно с председателят на СБХ Любен Генов.
Проектът „Жорж Папазов и Стокхолм“ представя малко позната, но съществена част от творческата биография на големия художник Жорж Папазов – неговите активни и дългогодишни връзки с шведската арт сцена от 20-те до 50-те години на ХХ век. Днес Музеят за модерно изкуство в Стокхолм съхранява 36 негови произведения – ясен знак за трайното му присъствие в културната памет на Швеция и за ролята му в контекста на европейския модернизъм.
Жорж Папазов (1894, Ямбол – 1972, Ванс, Франция) е сред първите български художници със значимо международно признание. Той учи и твори в редица европейски културни столици – Прага, Виена, Мюнхен, Берлин. През 1924 г. се установява окончателно в Париж, където бързо се утвърждава като новатор в живописта и активен участник в парижкия художествен живот. Жорж Папазов създава близки отношения с Жул Паскин, Андре Дерен, Морис Вламинк и Пабло Пикасо. Участва в изложби редом с водещи модернисти като Макс Ернст, Хуан Миро, Жан Арп и Андре Масон. Освен в Париж, Папазов представя своите произведения на международни форуми в Ню Йорк, Милано, Стокхолм, Прага, Загреб и София. Сред професионалните контакти на автора особено интензивни и устойчиви се оказват отношенията с шведския колекционер и филантроп Ролф де Маре и с известния художник Нилс Дардел.
Повод за настоящата изложба е произведението на Жорж Папазов „Сюрреалистична композиция“ от 20-те години на ХХ век, което през 2025-а се появява на аукцион в Упсала, Швеция. Проследяването на произхода на творбата разкрива впечатляваща биография. Произведението е принадлежало на Нилс Дардел – близък приятел и съмишленик на Папазов. По наследство картината преминава към дъщеря му Ингрид фон Дардел, а впоследствие – към нейния син Хенри Унгер, също художник. В тази перспектива експозицията изследва мрежата от взаимоотношения между Папазов, Дардел и Де Маре. Включването на работи от внука на Дардел – художника Хенри Унгер, който ще присъства лично на откриването в София, отразява темата за наследството и паметта, за начина, по който художествените истории се съхраняват и предават през поколенията.
Папазов се свързва с шведския художник Нилс Дардел в средата на 20-те. Обединява ги интересът към сюрреалистичното, сценичното и колористичното начало в живописта. Приятелството им е не само лично, но и професионално – Дардел въвежда българина в кръга на шведския меценат и колекционер Ролф де Маре, основател на Шведския балет и страстен привърженик на модерното изкуство. Именно чрез тях Папазов намира значителна подкрепа в Швеция и участва в няколко изложби в Стокхолм, включително в Модерна музеет, където творбите му са представени наред с тези на водещи фигури от европейския авангард. През 30-те и особено след Втората световна война той поддържа трайни връзки сс шведската сцена, а през 1950 има ретроспективна изложба в Стокхолм, която утвърждава името му в скандинавския контекст.
Папазов развива оригинална форма на сюрреализъм, която изпреварва самото течение. През 1924 – 1925 създава живописна „автоматична писменост“ още преди тя да бъде формулирана от Андре Бретон. Макар и съмишленик, Папазов избира да остане независим от официалната сюрреалистична група. Това решение води до частично изключване от канона на движението, но укрепва неговата индивидуалност. Артисти и критици като Жан-Пол Криспел, Гастон Дийл, Оскар Кокошка и Кирил Кръстев подчертават ролята му като визионер и стилов новатор.
Днес „Сюрреалистична композиция“ на Жорж Папазов е част от сбирката на колекционера Георги Василев. Нейното „завръщане“ се превръща в концептуален център на изложбата – отправна точка за разказ за приятелството, художествения обмен и движението на идеи и произведения между Париж и Стокхолм. Стокхолмската линия в биографията на Папазов се откроява не като периферен епизод, а като съществен елемент от неговото международно присъствие и от сложната карта на европейските авангардни връзки през ХХ век.
Организатор на изложбата е фондация „Едмонд Демирджиян“. Тя се осъществява със съдействието на Хенри Унгер, Георги Василев и Съюза на българските художници и с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
Изложбата ще може да бъде разгледана до 2 май в залите на СБХ.
