„Есхатон и депото на материята“ се нарича изложбата, която младата авторка Петра Димитрова открива на 4 февруари, сряда, от 18.30 часа в галерията на Съюза на българските художници на столичната улица „Шипка“ 6 (зала 1В). Куратор на експозицията е изкуствоведът Весела Ножарова, а живописните творби на Петра могат да бъдат разгледани до 25 февруари.
През 2023 г. Петра Димитрова получава награда от конкурса „Млади български художници“, част от която е и изложбата в СБХ – на „Шипка“ 6. За нея тя работи в продължение на повече от година. „Есхатон и депото на материята“ представя серия от работи, в които е изградена цялостна художествена концепция, основаваща се на комбинация от символични образи, философски наративи и лични морални мотиви.
Есхатон (от гръцки ἔσχατος – „последен“) е термин, обозначаващ края на времето, окончателното събитие или „края на света“. Той представлява преход към ново състояние, централно понятие в религиозни доктрини (християнския Страшен съд), философски вярвания и е често използвано понятие в популярната култура. „Времето, в което живеем, обхванато от безогледна консумация, е представено от образите на камари от ненужни вещи, изхвърлени на боклука. Тези вещи, смесени с обикновени боклуци, заемат централно място в серията „Апокалиптична реалност“. Те излизат от познатите междублокови контейнери, ставайки част от пуст, апокалиптичен урбанистичен пейзаж. Сред контейнерите с боклук, се появяват фигурите на четири коня, които препращат символично към конете от Апокалипсиса, призовани с последната есхатологична тръба, оповестяваща края на света. Конете се открояват от общия тъмен фон като активни неонови фигури, които на места, за да подчертаят своята библейска вечност, се явяват като скелети, лишени от тленност“, обяснява кураторът Весела Ножарова. По думите ѝ умението на Петра Димитрова да борави с цвета като метафизичен език, чрез който идеите се пренасят в полето на една нова реалност, е изключително. Тъмните, богати тонове и „караваджисткото“ осветление са присъщи на нейния живописен стил. Две от картините от цикъла „Апокалиптична реалност“ отскоро са част от фонда на Софийската градска художествена галерия.
Другата серия от картини е създадена под впечатленията от пребиваването на Петра Димитрова в Cité internationale des arts в Париж през 2025 г. И в тях основен акцент е поставянето на обща основа между две напълно различни реалности. Две реалности – земна и небесна, материално и духовно, обичайно и необичайно – са разгърнати например в картините „Пер Лашез и духове“ и „На тревата“. „Базирани на истински случки, лични впечатления и имагинерни визии, тези произведения успяват да изградят художествен свят, който подтиква към размисъл“, посочва Ножарова.
Петра Димитрова е родена през 1996 г. във Варна. Завършва средно образование в НУИ „Добри Христов“ в родния си град, а бакалавърска и магистърска степен в специалност „Живопис“ получава в Националната художествена академия в София. Понастоящем е редовен докторант към Факултета по науки за образованието и изкуствата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Носителка е на награда от Националната изложба конкурс за живопис и скулптура „Млади български художници 2023“. Представя работата си в „Art Start 2025. Млади художници, които да следим“ – инициатива на галерия Credo Bonum.
