Фондация "Български килим" представи пет наскоро придобити старинни килима, за които се смята, че имат значителна стойност като артефакти от българското културно наследство. Те бяха показани на пресконференция в Зимната градина на Княжеския дворец в София, където се помещава Националният етнографски музей към Института по етнология и фолклористика при Българската академия на науките (ИЕФЕМ - БАН).
Поводът е стартиралата процедура за предоставяне на статут на недвижима културна ценност на колекцията от стари български килими на Якоб ван Бейлен.
Сред образците, показани на срещата, е и считаният за най-стария документиран български килим от типа Бакамски. Той е открит в частен дом в България след тригодишно търсене от нидерландеца Якоб ван Бейлен. Датиран е от края на XVII век от изследователя от БАН Димитър Станков през 1960 г., но след това следите му се губят. Килимът е преминал през професионално почистване и реставрация, като част от него вече е укрепена с ленена подложка. Разгънат беше пред публиката, докато Ван Бейлен разказваше историята му. "Той не само е най-старият, но е и удивително красив", каза колекционерът.
Останалите четири килима, показани от фондацията, са от Пирот, Чипровци, Котел и региона на Делиормана и датират от XVIII и XIX век. Според д-р Мила Маева, директор на ИЕФЕМ – БАН, тези образци илюстрират изключителното майсторство на килимарите от всички български земи.
Вчерашната среща отбеляза и подписването на споразумение за партньорство между Фондация "Български килим" и ИЕФЕМ – БАН. По силата му 81 килима от колекцията ще бъдат проучени и идентифицирани. Заместник-директорът на института Божидар Първанов каза пред БТА, че процесът се очаква да отнеме около една година. Той обясни, че това изследване е част от установената процедура за регистриране на публична колекция.
Д-р Маева отбеляза, че сбирката на Якоб ван Бейлен има не само художествена стойност, но и голямо научно значение и се очаква да допринесе за изследванията в тази област. По думите й някои от експонатите в колекцията са "наистина забележителни".
Ван Бейлен е сред световните колекционери на български килими и има ключова роля в опазването и популяризирането на традициите на килимарството в страната ни. Той организира редица изложби и събития, като е дарил вече 225 килима от личната си колекция на създадената от него Фондация "Български килим". Дългосрочната му цел е да документира и идентифицира българското килимарско наследство, да върне в страната образци, които в момента се намират в частни колекции в чужбина, както и да намери постоянен дом за сбирката си в специализиран музей или галерия. "Не е лесно да мисля какво следва за бъдещето на колекцията, касае се за над 1000 килима. Бъдещата институция не трябва да е в Котел или Чипровци и да бъде посветена само на един вид килими. Колекцията ми е с килими от всички региони. Ако има Национален музей, той не трябва да бъде в София", посочи Якоб ван Бейлен пред БТА.
Придобивките на фондацията, представени вчера, идват от различни източници. Един от килимите е закупен чрез eBay в Чикаго, като последващо проучване проследява произхода му до търговец на антики в Хонконг. Два други са купени от германски колекционери, а четвъртият е придобит от внука на човека, за когото първоначално е бил изтъкан.
Част от килимите ще бъдат показани през октомври и ноември в специална изложба на бакамски килими в Етнографския музей в Пловдив. В изложбата ще участват и експонати от чуждестранни колекции, каза Якоб ван Бейлен. Той добави, че скоро ще пътува до Нидерландия, където ще се срещне с българския посланик и с представители на българската общност, за да обсъдят организиране на изложба на старинни килими в родната му страна.
ЧОВЕКЪТ С КИЛИМИТЕ
Якоб ван Бейлен попада в България за пръв път преди повече от 50 години, а 2013 г. живее постоянно във Велико Търново. Той говори езика, чете новини на български, регистриран е като местен жител и е социално ангажиран с проблемите на града. Отдавна е отдаден на българския фолклор и традиции и опитите си да ги популяризира в Западна Европа: над 10 години води групи с чуждестранни туристи у нас; подпомага местните общности в Котел (където се установява първоначално при преместването си през 2007 г.), в Търново и региона; работи като хореограф и продуцент на народна музика, а през 1999 г. основава хор Chubrica в Нидерландия.
"Доскоро бях по-активен в живия фолклор, бях хореограф в свободното си време. Вече на 75 години не съм толкова хореограф и танцьор, започнах с килимите, когато си купих къща в Котел в съседство с Галатанското училище, където са старите котленски килими. Къщата беше голяма, с осем стаи и много добре запазена, реших, че е добре на всеки дървен под да има хубав котленски килим. Потърсих килими от местните хора и когато научиха, всеки имаше в долапа си и ми предложиха. След пет години във всяка стая имах по няколко килима и се бяха събрали над 50 екземпляра", разказа още Ван Бейлен за началото на хобито си.
Понастоящем в колекцията му има над 1000 килима. Той е и автор на книгата "Разкази в цветове – 350 години българска килимарска традиция" и на специализирани публикации в международни издания. За себе си посочва, че е изучавал математика, философия и логика. Професионално се е занимавал с електронно издателство на правна литература за Парламента в Нидерландия и Европейския съюз. Над 80% от нидерландската си пенсия дава за килими. Няма автомобил.
