През изминалите почивни дни снимки на стотици български килими, покрили зелени поляни в Балкана, обиколиха социалните мрежи. Това бе първият "Иглика килим фест", събрал стотици ценители и сеирджии в габровското село Иглика. Почти хиляда килима, събирани от Якоб ван Бейлен - нидерландски гражданин и ценител на българското културно наследство, бяха разпънати на площ от 10 декара. На едно място, сред неповторимата атмосфера на село Иглика, известно като Каменното гнездо на Габровския Предбалкан и като убежището на Невена Коканова в края на живота й, посетителите разгледаха образци от всички килимарски школи – Чипровци (включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство през 2014 г.), Котел и Сливен, Пирот, Тетевен, Карлово, Калофер, Самоков, Лудогорието... Автентични ръчно тъкани килими от XVIII - XX век бяха прострени и върху каменните стобори в селото - наред с рисунки на деца от различни творчески ателиета. 

РЕКОРД

Макар да е по частна инициатива, "Иглика килим фест" се организира от читалището в село Иглика, финансира се от фонд "Култура"“ на Община Габрово и е в подкрепа на кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата през 2032 г. Изложбата е достойна за "Гинес": тя е най-голямата, правена досега в света, и подобри рекорда от 1990 г., когато в Музея на изящните изкуства в Сан Франциско (FAMSF) са представени 800 текстилни произведения от колекцията анадолски килими на Маккой Джоунс, твърдят от читалището.

Върху тези 10 декара събрахме точно 965 килима от всички български етнографски области и няколко чуждестранни, каза при откриването собственикът на колекцията Якоб ван Бейлен, който от 2013 г. живее във Велико Търново. През миналата година той представи част от своята колекция в Париж, но "тук килимите са десет пъти повече, защото има просторни поляни, където да се разпънат, и атмосфера, в която да бъдат усетени", коментира за БТА нидерландецът.

Ван Бейлен слага началото на колекцията през 2008 година. Причината да се разпали колекционерската му страст е, че първият му дом в България е в град Котел, в непосредствена близост до Музея на котленските килими. 

МУЗЕЙ

В интервю пред БТА колекционерът посочи, че от година и половина се е отдал на каузата да мисли за Национален музей на българското килимарство - нещо, което по принцип би следвало да направи държавата в лицето на Министерство на културата.

"Не е лесно да мисля какво следва за бъдещето на колекцията, касае се за над 1000 килима. Бъдещата институция не трябва да е в Котел или Чипровци и да бъде посветена само на един вид килими. Колекцията ми е с килими от всички региони. Ако има Национален музей, той не трябва да бъде в София", посочи Якоб ван Бейлен пред БТА.

Според него Националният музей трябва е на основата на публично-частно партньорство. Трябва да има частен интерес, за да бъде хубав, но и да бъде жив, да има работилници, ресторант. Фондът и сградата трябва да са държавни, но действието в музея да бъде частно. Осъществи ли се инициативата с музея, Якоб посочва, че ще дари своята колекция на институцията.

"Има създаден инициативен комитет, фондация, подготвяме се сериозно за каузата да има музей на българското килимарство", каза още Якоб ван Бейлен.

КОД КИЛИМ

Нидерландецът вижда в последните години, че българите започват да оценяват артефактите си от изминалото време. "Искам да кажа на българската публика, че те самите вече започват да оценяват българското културно наследство. То е много богато в миналото, връзката с наследството трябва да се използва, за да се върви напред", каза още Бейлен. 

На въпрос дали някога ще бъде разгадан кодът на фигурите в килимите, Якоб ван Бейлен посочва, че трудно ще бъде разбран. Според него се вижда как в интернет е популярно да се говори за символиката на символите в шевиците и килимите, но не всички интерпретации, които се правят на фигурите, са правилни. "За хората преди векове е било ясно кое какво значи. Ако питаш днес тъкачките кой елемент какъв е, те казват различни неща, невинаги са верни обаче, а те трябва да разбират от това. Често пъти се вижда символът на богинята майка, на дървото на живота и други символи, за голяма част от символите информацията е изгубена. Аз лично няма да фантазирам, каквото знам ще го кажа, каквото не знам не бих", допълни Ван Бейлен.

Той е автор на книгата "Разкази в цветове – 350 години българска килимарска традиция" и на специализирани публикации в международни издания. Според него в много музеи по света има български килими, но музеите не знаят това. Те наричат килимите по шарката, която имат, а не знаят от къде са. "Хората в международните платформи разбират, че килимите са български. Вътре в България хората отделят все повече внимание към килимите. След фестивала в Чипровци, в Котел, след моите изложби, книгата и постовете в социалните мрежи вече има национален интерес към темата за килимарството", посочва пред БТА колекционерът. 

КОЙ Е ЯП

Якоб ван Бейлен, или Яп, както го наричат, не е обичайният "експат" със западна пенсия, купил и освежил стара къща в провинцията. Той говори езика, чете новини на български, регистриран е като местен жител и е социално ангажиран с проблемите на Велико Търново и страната. Отдавна е отдаден на българския фолклор и традиции и опитите си да ги популяризира в Западна Европа: над 10 години води групи с чуждестранни туристи у нас; подпомага местните общности в Котел (където се установява за пръв път при преместването си през 2007 г.), в Търново и региона; работи като хореограф и продуцент на народна музика, а през 1999 г. основава хор Chubrica в Нидерландия. 

"Доскоро бях по-активен в живия фолклор, бях хореограф в свободното си време. Основател на две български групи в Нидерландия и копродуцент. Вече на 75 години не съм толкова хореограф и танцьор, започнах с килимите, когато си купих къща в Котел в съседство с Галатанското училище в града, където са старите котленски килими. Къщата беше голяма, с осем стаи и много добре запазена, реших, че е добре на всеки дървен под да има хубав котленски килим. Потърсих килими от местните хора и когато научиха, всеки имаше в долапа си и ми предложиха. След пет години във всяка стая имах по няколко килима и се бяха събрали над 50 екземпляра", разказа още Якоб ван Бейлен за началото на хобито си.

За себе си посочва, че е изучавал математика, философия и логика. През повечето време професионално се е занимавал с електронно издателство на правна литература за Парламента в Нидерландия и Европейския съюз. Над 80% от нидерландската си пенсия дава за килими. Няма автомобил.

"Познавам България от 52 години. През 1967 г. бях тук за пръв път на път за Индия (защото тогава беше модерно). Аз бях единственият, решил да включи България в маршрута си", казва Яп. Придвижването му не е било лесно: "Имаше трабанти и москвичи, но пълни до тавана, нямаше как да ме качат. На камионите им беше забранено да качват стопаджии, вървях по 20 - 30 км. Но когато пътуваш бавно, имаш време да се срещаш и да говориш с хората. Имах много хубави срещи и трябва да отбележа, че милицията ми помагаше: да си купя хляб и мляко, да си хвана стоп. Запитах се: защо да ходя в Индия, тук ми харесва", разказва Яп пред "Капитал" през 2019 г. Останал месец, на следващата година се върнал, на следващата пак.