Изложба на големия български скулптор Христо Харалампиев представя Съюзът на българските художници в своята галерия на ул. „Шипка“ 6. Откриването е на 30 октомври, четвъртък, от 18.00 часа в зала 1В, където пластиките от патиниран бронз и рисунките с туш и акварел на автора ще могат да бъдат разгледани до 22 ноември.
За Христо Харалампиев съчетаването на скулптура и рисунки в една експозиция е обичайно творческо решение. Той я приема като общ организъм, в който скулптурите и рисунките имат общ генезис, а не просто се допълват, казвал е художникът по повод на свои минали подобни изяви. Рисунката е първият жест, спонтанността в самото начало на процеса по създаването на триизмерното произведение. По думите на проф. Чавдар Попов „това са сякаш двете страни на един и същ медал, които не само се допълват, но и се обуславят взаимно по един великолепен начин“. „Рисунки и скулптури образуват хомогенна в стилово отношение структура, а резултатът е изложба с подчертано монолитен характер, която не се подчинява, а предефинира пространствената среда“, пише доц. Милена Блажиева за една от предходните изложби на Христо Харалампиев.
Обърнат за малко назад, преди да продължи работата си в ателието, Христо Харалампиев споделя размислите си за своето пътуване в света на изкуството: „Една изложба като спирка по пътя… Пътят, който ни поставя безброй препятствия, но някак властно ни държи будни и сетивни, готови на всякакви жертви в името на това да станем част от необяснимото тайнство, погълнало изцяло духовните и физическите ни сили. Времето безпощадно заменя младежката самоувереност и задъхана дързост с онова странно спокойствие и постоянно съмнение, което някои наричат мъдрост. Може би поради прозрението за безкрайността на пътя спортният стремеж към невъзможния финал отстъпва място на тихата радост от всяка крачка, доказваща нашето присъствие на него. Защото единствено тук, на пътя, преодолявайки болката и разочарованията, е възможно преследването на нашите желания и мечти. А когато е най-тежко и тъмно, когато мрак обгръща пътя и скрива посоката, неизменно идва вярата, че след нощта идва ден и хладният нощен силует необратимо отстъпва място на пъстроцветната дъга“…
Христо Харалампиев е роден през 1953 г. в София. Завършва специалност „Скулптура“ в класа на проф. Величко Минеков в Националната художествена академия през 1979 г. Работи в областта на монументалната, кавалетната пластика и рисунката; в синтез на пластичните изкуства и архитектурата; в областта на морфологията на пространството; в сферата на педагогиката на рисуването и скулптурата. Между 1994 и 1996 г. е начело на секция „Скулптура“ на Съюза на българските художници, а от 1999 до 2005 г. е негов председател. Професор е в катедра „Рисуване и моделиране“ на Архитектурния факултет на УАСГ от 2000 г., като от 2006 до 2016 г. е ръководител на катедрата. Член на Управителния съвет на фондация „Поддържане на изкуството в България“, председател на Специализирания експертен съвет за изобразителни изкуства към Министерството на културата.
Христо Харалампиев има над 30 самостоятелни изложби у нас, в Германия, Австрия, Чехия, Полша, САЩ, Франция, Турция и др. Негови творби са собственост на Националната галерия, СГХГ, асоциация „Арт диалог“ – Париж, частни колекции и фондации в Германия, Белгия, Турция, САЩ, Канада, Полша, Южна Корея, Австрия и др. Носител е на множество награди, сред които медал от Биеналето на малката пластика в Познан – Полша (1987), от Националната изложба на скулптурата (1986, 1996), наградата за скулптура от Националната изложба на СБХ (1988), наградата на Министерството на културата за принос в развитието на българската култура (2000), „Златно перо“ (2003) и т.н.
