Съюзът на българските художници и фондация „Поддържане на изкуството в България“ канят на третата изложба от проекта „Галерии, Колекции. Творби“, която се открива днес от 18.00 часа в зала 1А в сградата на СБХ на столичната ул. „Шипка“ 6. Куратор на експозицията е Анелия Николаева, сценографията е на Петър Митев, а графичният дизайн – на Милена Абанос.
Проектът „Галерии. Колекции. Творби“ стартира през 2023 г. с идеята дългосрочно да представя пред столичната публика музейните галерии от страната чрез акценти от техните колекции. Той включва картини от Казанлък, Стара Загора, Сливен и Пловдив. През есента на 2024 г. второто издание показа акценти от сбирките на галериите на Бургас, Шумен, Варна и Добрич.
Многобройната публика на двете изложби свидетелства за големия интерес към проекта и мотивира организаторите да продължат с още четири от българските музейни галерии: ХГ „Борис Денев“ – Велико Търново, ХГ „Теофан Сокеров“ – Ловеч, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, и ХГ „Жорж Папазов“ – Ямбол. Именно те ще бъдат представени в третото издание на инициативата.
Респектиращата селекция включва над 90 творби, сред които картини на първия български художник с академично образование Станислав Доспевски, на първите български модернисти Жорж Папазов, Георги Попов-Джон и Кирил Кръстев, на Константин Величков и Константин Щъркелов, както и на още значими български художници като Борис Денев, Славка Денева, Калина Тасева, Георги Божилов, Андрей Даниел, Димитър Казаков-Нерон, Найден Петков, Атанас Яранов и др.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
„Намерението да се припомнят знакови образци от художествените колекции в страната разшири в хода на работата периметъра на възможните гледни точки, най-вече в стремеж да се види българското изкуство не само в неговия линеен ход, но и във връзката му със зараждането и развитието на музейното и галерийното дело у нас. Не е случайно, че индивидуалните истории на включените от 2022 г. досега 12 галерии показват общ характер с преминаване през аналогични във времето етапи и процеси. Корените често ще открием в първите десетилетия на ХХ век, когато нагърбените с родолюбива мисия градски читалища организират първите художествени изложби и слагат началото на сбирки с творби главно от местни художници“, коментира изкуствоведът Анелия Николаева.
Някъде след 50-те години на ХХ век тези сбирки се превръщат в част от регионалните исторически музеи, а по-късно – от втората половина на 60-те до средата на 80-те, като самостоятелни институции се създават окръжните художествени галерии. Попълването на техните колекции разчита основно на държавната грижа и откупките от провеждащите се в големите градове на страната тематични общи художествени изложби. След промяната от 1989-а при липсата на ресурси тази политика да бъде продължена, много от колекциите остават и до днес с облик, характерен най-вече за интензитета в художествения живот в България от втората половина на ХХ век, посочва кураторът Анелия Николаев.
Постъпленията от общи художествени изложби (ОХИ) се оказват определящи за профила на фонда в съответната галерия. Така ХГ – Пазарджик, притежава значителна колекция в портретния жанр, благодарение на провеждащите се там се ОХИ „Портрет“. Портретната галерия, която оформя днес част от настоящата изложба, представя големи имена в българската живопис, изявени в портретния жанр от Възраждането до наши дни.
Акцентът в участието на ХГ – Ямбол, е поставен естествено върху родените в града Жорж Папазов, Георги Попов-Джон, Кирил Кръстев. Напомнянето за Ямбол като град на първите български модернисти от началото на ХХ век отпраща назад във времето и интересно кореспондира с творчеството на един от местните първопроходници в света на изкуството – ямболския зограф Александър Попгеоргиев, обяснява Николаева.
ХГ – Ловеч, подрежда силна група работи на водещи имена за българското изкуство от втората половина на ХХ век. Селекцията с автори като Георги Божилов-Слона, Андрей Даниел, Димитър Казаков и много други разчита преди всичко на въздействието на пластично-стиловото изпълнение, характеризиращо общия художествен контекст на времето тогава.
Галерията във Велико Търново участва с подбор главно на автори пейзажисти, свързани с града, сред които доминира името на патрона Борис Денев. Немалка част от великотърновската колекция се формира във връзка с ОХИ „Поглед към вековете“, първопричина за изграждането на една от най-значителните в страната сбирки българско изкуство на историческа тематика.
Мащабната експозиция, илюстрираща третото издание на проекта, може да бъде разгледана в галерията на СБХ на ул. „Шипка“ 6 до 9 юли.
