Галерия „Арте“ представя експозиция живопис на големия български художник Атанас Пацев (1926-1999), която се открива в понеделник, 15 юни, от 18.00 часа в изложбеното пространство на ул. „Бузлуджа“ 31. В края на май се навършиха 100 години от рождението на автора и в София се провеждат няколко паралелни събития по повод юбилея на големия творец, свързани с различни периоди и концепции от творчеството му.
Галерия Арте показва камерна сбирка портрети и пейзажи на Атанас Пацев от частни колекции. Експозицията включва периода, в който оценката за художника варира от крайно отричане до възторжено одобрение – от 60-те до 80-те години на миналия век. Някои от най-значимите му тогавашни постижения са в областта на портрета (момичета, автопортрети), както и пейзажи от Пловдив, Созопол и др. Изложбата няма претенции за ретроспекция, но е представителна извадка от неговото творчество и събитие, което напомня за личностите в българското изкуство, оставили дълбока следа в съвременната култура, обяснява галеристката Гергана Борисова.
От „Осанна“ до „Разпни го!“
Атанас Пацев остава в историята на българското изкуство като творец, който дръзко прекрачва догмите на своето време. Ученик на проф. Дечко Узунов, Пацев бързо изоставя традиционните пространствени закони, за да изгради свой собствен, разпознаваем почерк, белязан от експресивна деформация и експлозивна цветност.
„През 2005 г. в „Арте“ (тогава на ул. „Раковски“) ни донесоха десетина творби на Атанас Пацев от цикъла “Безтегловност”, на съвсем приемлива цена около 400-600 долара за живописно платно. Уви, тогава вкусът беше различен и никой не се интересуваше от толкова експресивна живопис – не продадохме нищо. Ето че днес, 20 години по-късно, публиката реагира по съвсем различен начин – Пацев влезе в много престижни колекции. След този провал в началото на дейността ни за мен Пацев стана изключително интересен като художник и като личност. Той е един от най-отдадените на изкуството автори. От 1980 г. почти до смъртта си Атанас Пацев изписва 94 тетрадки дневници. Думите му силно отекват в съзнанието ми“, споделя Гергана Борисова.
„Към Изкуството се пристъпва с цялото същество. Цялото внимание, цялото време, всичките сили са необходими, но не са достатъчни. Животът трябва да се прежали. Животът е нужен и като гаранция, и като доказателство пред самия себе си, че няма нищо над изкуството, че изкуството е (станало) погубваща и раждаща страна, единственият отговор за въздуха, който дишаш. Дали това творчество е нужно на другите, дали има стойност, смисъл, бъдеще, това са безсмислени въпроси“, пише откровено за работата си големият художник през 1981-ва.
Към днешна дата галерия „Арте“ е осъществила над 6 събития, свързани с Атанас Пацев, включително самостоятелни изложби и видео материали в негова памет. Всичко това може да се проследи в сайта artegallery.eu и Arte Gallery в YouTube. Предстоящата изложба ще остане на вниманието на публиката до 27 юни. „Горди сме, че можем да се докоснем до творчеството на този знаков художник, философ и мислител, чийто 100-годишен юбилей ни връща към истинските стойности в изкуството“, заключава галеристът.
Портрети и автопортрети във филиал на СГХГ
Софийска градска художествена галерия – филиал „Дечко Узунов“, представя изложбата „Атанас Пацев. Портрети и автопортрети“ от 70-те и 80-те – част от колекцията на галерията. Експозицията има за цел да популяризира и творчеството на Пацев, и преподавателската дейност на Дечко Узунов. Пацев постъпва в Художествената академия през съдбовната есен на 1944 г. в класа на проф. Илия Петров, но избира да учи и се дипломира при проф. Дечко Узунов.
За Атанас Пацев човекът отвъд статива е възможност за единение, или както сам пише: „При портретуването даваш и вземаш, разбираш неща от своя модел и от себе си, от онова общо, към което принадлежите“. СГХГ притежава едни от най-значимите негови портрети: Златю Бояджиев – художника, от когото се е учил; маргинализирани творци като Кирил Петров, Васил Бараков, Петър Младенов; заклеймените за книгата „Люти чушки“ Радой Ралин и Борис Димовски; студенти от Художествената академия, с които взаимно претеглят своите мисли, безпокойства и усещания за света и изкуството...
В експозицията са включени два двойни автопортрета, представящи непрекъснато питащия се и колебаещ се свръхчувствителен дух на художника – той като екстатично рисуващия човек, разтърсвания от съмнения Пацев, споделящ за своя маслен автопортрет: „Бялата е страшна боя. Тя прави цветовете сиви, умъртвява ги, но може да ги обобщи, да ги уплътни. И ето в този портрет с израз на уплаха, с недоверие към себе си, с осъзната немощ, върху издълженото парче платно има нещо цялостно. Той е пак разхвърлян, като всичко у мен. Но тази разхвърляност е с обща тъкан. Една единна разхвърляност. Бежови и зелени, те дават едно отчаяние. Да, има отчаяние. Гледам се и виждам своята слабост. Не мога да се преборя с проблемите на живописта. В цветовете има една белезникавост. Това е моето бяло знаме. Отказал съм се да се напрягам, да се напъвам, да се пъча. Слаб човек и слаб художник. И все пак продължавам да упорствам. Нима мога да се призная за победен…“.
Рисковете на безтегловността в „Райко Алексиев“
В галерия „Райко Алексиев“ на СБХ пък е експонирана изложбата „Пластичната безтегловност“. Проектът се фокусира изцяло върху повратния в творчеството на Атанас Пацев цикъл „Безтегловност“, показан за първи път през 1968 г. Куратори са Галя Декова и Калин Николов. „Изкуството е поемане на рискове. Рискове от всички възможни мащаби, включително духовна, социална и физиологическа смърт“ – това е записано в един от дневниците на художника през 1998-а, малко преди кончината му. Животът му на човек и творец е пример за поемане на рискове, коментират изкуствоведите.
Изложбата се фокусира върху основния момент от творческите и философските възгледи на Атанас Пацев. Най-емблематичните творби от цикъла „Безтегловност“ са свързани с взаимовръзката между историческите и психологическите процеси, духа и материята. Освен живопис и рисунки от цикъла, които са били част от изложбата му през 1968-а, за първи път в „Райко Алексиев“ са показани и техни ескизи и продължения. Представен е и албум със съпътстващ текст от сина на художника, Алесиян Пацев.
Творбите на Атанас Пацев дръзко се разграничават от наложените тенденции в тогавашното ни изкуството, насочвано към управляеми състояния и добро поведение. Художникът става обект на остра критика и бива уволнен от работа, което единствено допринася за това да задълбочи волята си за развитие по вече поетия път, отбелязват организаторите от СБХ. Така той създава богато и вдъхновено от експресионизма творчество. „Независимо от постепенното му признаване, творчеството на Атанас Пацев остава в зоната на сложните и често отхвърляни аспекти от духовното ни наследство. Но и тогава, и днес присъствието на му сред общите естетически тенденции е изключително ярко“, заключават те.
Изложбата в галерия „Райко Алексиев“ може да бъде разгледана до 19 юни. В нейните рамки може да бъде видян и филм, посветен на творчеството на Атанас Пацев.
