Големият български художник Румен Гашаров ще отбележи своята 90-годишнина в столичната галерия „Арте“ с юбилейна изложба живопис, която се открива в петък, 8 май, от 18.00 часа. Той е автор със забележително творчество. Неговият път в изкуството започва в средата на 50-те години на ХХ век със завършването на първия випуск (с диплома № 1) на Художествената гимназия в София. Още през 60-те, след дипломирането си в Художествената академия, до средата на 70-те Гашаров вече смело е заявил своето артистично присъствие и в продължение на седем десетилетия убедително се доказва като изключително интересен и важен за родната сцена творец, с оригинална мисъл и специфична чувствителност, неподражаем и изненадващ, с особен поглед, с характерен стил, със социално ангажирани послания.
По думите на художествения критик Чавдар Попов „Гашаров е живописец, при когото интелектуалният подход и онова, което наричаме наив, осъществяват парадоксално съжителство. Естествената му еволюция го води логично от картината към обекта... Охотно използва колажа и асамблажа (...), споделя уроците на модерната живопис... В същото време в някои от най-привлекателните си платна авторът се отдава на фини, деликатни тонални хармонии и разкрива най-очарователните качества на чистата живопис“.
През последните няколко години Румен Гашаров се представя с поредица от впечатляващи самостоятелни изложби: от голямата ретроспекция „Посещения на музите“ (2016) в Дома на хумора и сатирата в Габрово по повод на своята 80-годишнина, през по-камерните „Ретро-спекции“ (2020) и „Рисунки“ (2023) в столичната галерия „Стубел“ до организираната от Историческия музей – Перущица, „Живопис и рисунки“ (2024) в „Дановото училище“... Но кулминацията на тези изяви безспорно е мащабната „Бруто-Нето“ (7 декември 2022-12 февруари 2023) в Софийската градска художествена галерия с куратори Аделина Филева и Станислава Николова. Тази изложба донася на Румен Гашаров и престижната Национална награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“, която той печели за втори път след четиридесет години.
Предстоящият дебют на маестро Гашаров в „Арте“, организиран в навечерието на неговата 90-годишнина, е красноречив жест на уважение от страна на престижната галерия към яркия талант на този значим български художник и безценен подарък за взискателната ѝ публика. Изложбата е и своеобразна увертюра към вече планираните и очаквани с особено внимание мащабни ретроспекции по повод на бележитата годишнина през юни и октомври, съответно в Градската художествена галерия в Пловдив и в София – в галерията на Съюза на българските художници на „Шипка“ 6.
Селекцията на галерия „Арте“ включва произведения от ателието на Румен Гашаров от почти всички периоди на неговото творчество: майсторски нарисувания ранен „Автопортрет“ (1954), образци като „Бира за двама“ и „Момиче с черно бомбе“ (1969), „Пасторал“ (1973), картината с номер 3 от серията „Бруто-нето“ (1985), романтичните „Танц в гората“ (1992), „Колоездачка“ (1998) и още любопитни творби, създавани през десетилетията между 60-те и 90-те, както и експонати като „Зад завесата“ (2000), „На канапето“ (2003), „Спящата Венера“ (2008), „По етюд на Дега“ (2010) и други от по-ново време...
Групата произведения в тази сравнително по-камерна, по-интимна изложба е внимателно подбрана и в своята цялост, качествена стойност и съдържателност е достатъчно изразителна, за да ни накара да преоткрием Румен Гашаров като поет на нашето ежедневие и на неговите главни герои – малките човеци в различните им по-прозаични или по-лирични роли.
Или ще усетим как (по думите на Аделина Филева) „...неговата творческа чувствителност и будност създават новите образи на времето, които сякаш естествено допълват разказа за града, хората, средата, отношенията...“. Или ще разберем, че (както пише Ружа Маринска) „ако погледнем в дълбочина, ще видим, че в този подход на Гашаров към човека има разбиране за неговата самоценност, убеждение, че малкият човек е по-голям в своето човешко качество от голямата идея“. Или ще успеем да намерим отговор на въпроса, който бихме си задали също като Илиян Лалев: „Винаги съм се питал кое точно прави работите на Гашаров толкова силни и въздействащи? И отговорът според мен е, че тематично те са инспирирани от локалния контекст, тоест преживени са и са безпощадно правдиви, но не наподобителни, защото художественият му език е твърде личен, неподражаем, на места хиперболизиран, но иманентен и имплициран в темите му, а това ги превръща в органични творби, в които всичко е подчинено на идеята и дори формата е съдържателна. Гашаров рисува битието каквото е, критично или иронично, но ясно, правдиво, тук и сега“.
„Споделям мнението на Ружа Маринска, че не е възможно да си представим цялостната картина на съвременното българско изобразително изкуство без творчеството на Румен Гашаров. Ако приемем и като абсолютна истина краткото определение на Николай Райнов, че „пластичното изкуство е духовна дейност, чрез която човек придава форма на впечатленията си и изразява своите чувства, мисли и преживявания с видими образи“, а към него добавим и откровението на Гашаров „Обичам малкия човек, на него съм посветил много картини. Скромността е най-характерната му черта. Харесвам личните истории, които са без претенции и без самоизтъкване“, то наистина можем да твърдим, че художествените открития на Румен Гашаров са вдъхновяващи, а неговата творческа индивидуалност е удивителна“, посочва председателят на СБХ – художникът Любен Генов.
В този смисъл изложбата на Румен Гашаров в галерия „Арте“ би могла да ни помогне да разберем живота по-добре – емоционално или рационално, да го почувстваме, отново да му се насладим с усмивка или през сълзи, с насмешка или умиление...
…А съвсем наскоро научихме впечатляваща новина от Пушкинския музей в Москва. Румен Гашаров разказва:
„На 23 септември 2025 г. в Пушкинския музей е открита изложбата “Изборът на Марина Бессонова”, в памет на дългогодишната ръководителка на отдела за френска живопис от XIX и XX век в музея. Тя е автор на редица книги и изкуствоведски изследвания за съвременно изкуство, между които и „Анри Русо и френският наивизъм”. Бессонова първа в руското изкуствознание формулира критериите за изследване на творчеството на наивните художници. По нейна инициатива се създава фонд “Обекти и инсталации” за произведения на съвременно и експериментално изкуство. Разглеждайки снимките от изложбата, видях, че редом с картините от колекциите на Шчукин и Морозов, включващи Пикасо, Матис, Леже, Гоген, Моне, Миро…, са и подбраните от Бессонова за фонд „Обекти и инсталации“ картини, между които и моя, и на Свилен Блажев.
През 1984 г. картината ми “Посещение на музите“ участва в изложба в Москва, с куратор изкуствовдката Ружа Маринска. Картината беше забелязана от Марина Бессонова и впоследствие разбрах, че е първото произведение, включено в този новосъздаден фонд за съвременно и експериментално изкуство. Бях много поласкан, когато Ружа Маринска ми предаде думите й, че в Пушкинския музей имат Русо, имат Пиросмани, но такъв точно тип картина – наив с колаж на ковьорче, нямат. Преди време в едно свое интервю бях казал: „Моята задача е да вкарам ковьора в музеите“. Днес виждам, че това се е сбъднало – едно ковьорче от дома на баба ми в Асеновград се е озовало редом с имената на най-големите в историята на изкуството.“
Изложбата на Румен Гашаров в галерия „Арте“ на ул. „Бузлуджа“ 31 може да бъде разгледана до 26 май.
