Галерия „Арте“ представя изложба живопис „Късна есен“ на голямата българска художничка Олга Вълнарова (1914-2012). Откриването е на 18 ноември от 18.00 часа, а картините ще останат в арт пространството на ул. „Бузлуджа“ 31 в столицата до 2 декември. С тази експозиция галерия „Арте“ отбелязва, макар и с известно закъснение, 110-годишнината от рождението на авторката, чието име се нарежда сред най-значимите и най-изтъкнатите наши художнички от миналото столетие. Изкуството й е белязано от изящен пластически артистизъм и е изпълнено с естествена вътрешна разкрепостеност и изискан живописен вкус, посочват организаторите на събитието.
Олга Вълнарова завършва Художествената академия при проф. Дечко Узунов, но особено важен за професионалното й формиране е парижкият период в творчеството й, преминал в ателието на Андре Лот (1941). Своеобразната симбиоза между двете линии в изкуството й личи изключително силно в няколко от картините й с маслени бои, които ще бъдат показани. Всяка по свой начин изразява съдбовната за българската живопис от ХХ век дилема – диалектиката на привличане/отблъскване между родното и чуждото, между българските традициите и модерната европейска живопис.
Нещо повече – Олга Вълнарова постига органична сплав между многовековните завоевания на европейската тонална живопис, обогатена от опита на постимпресионизма, фовизма и абстракционизма, и експресивните насоки в нашата живопис от 30-те и 40-те години. Последователно тя задълбочава художествената проблематика с фини личностни емоционални интонации, коментира изкуствоведът проф. Чавдар Попов.
В експозицията са включени и няколко акварела, правени по време на последния престой на Вълнарова в Париж (1993), в които художничката по логичен път достига до абстрактно-фигуративен синтез, търсейки въздействието на пластичния образ посредством определени тонални съпоставки и архитектонични структури. Водеща е поетичната инвенция, която насища образа с богата асоциативност и го изпълва с елементи и внушения, които преминават отвъд конвенционалните сюжетни или тематични определения, изтъква Чавдар Попов.
Като правило основните мотиви в нейните картини – природни, предметни или свързани с поетичното претворяване на определени субстанции (въздух, вода, светлина, земя), са артистично опростени и заемат централните зони на изобразителното поле. За сметка на това, Олга Вълнарова разработва и подчертава проблемите на цвета и на фактурата по такъв начин, че възприемайки творбите, зрителят има усещането за изображение, в което има жива, пулсираща в пространството колоритна материя, преодоляла външните ограничения на тежестта и на формата. По този начин визуалният образ се „изплъзва“ от определена жанрова или стилова дефиниция, насочвайки енергията си към постигането на цялостен живописен синтез с водеща роля на цвета и на фактурата, обяснява изкуствоведът.
Олга Вълнарова е родена на 3 юли 1914 г. в София. Завършва специалност „Живопис” в Художествената академия в София през 1940-а в класа на проф. Дечко Узунов. Специализира в Париж в академията на Андре Лот (1941). След завръщането й в България, през нейния дълъг 98-годишен житейски път, следват множество изложби у нас и в чужбина – в Западна Германия (1960), Япония (1965), Австрия – Дом „Витгенщайн“, Франция (1978), както и на „Шипка“ 6 в София (1983, 1989, 1997, 2010) и др. През 1993 г. Вълнарова организира своя самостоятелна изложба в артистичната резиденция Cité internationale des arts в Париж. От 1954 до 1969 г. тя е и художествен редактор в издателство „Народна просвета”. Носителка е на отличията орден „Кирил и Методий” I степен, както и на „Златен век” за принос в развитието на българската култура. Има награда от фондация „Европейски форум”, награда за цялостно творчество от СБХ, първа награда от световната хайку асоциация – Япония, и много други.
„Олга Вълнарова е един от странните случаи в българската живопис. Едно от онези редки доказателства, че творческата жизненост не е привилегия на младостта, а на съхранената духовна енергия“, категоричен е акад. Светлин Русев по повод откриването на предишна експозиция на художничката в галерия „Арте“ през април 2011-а. Това е и последната изложба на Олга Вълнарова приживе, когато в продължение на цели два часа 97-годишната авторка с удоволствие посреща своите многобройни почитатели и разговаря на перфектен френски с гостите си от Париж…
Работите на Олга Вълнарова са над направата, над стила и формата. Техният живот е отвъд определеността на природата – по-точно в нейното вътрешно тайнство и духовна мистерия. С тях може да се живее и разговаря – защото са добри, искрени и човечни като художника, който ги е създал.
