Изложба акварели, наречена „Стъпки във времето – поколения“ се открива в четвъртък, 22 май, от 18.00 часа в столичната галерия „Арте“ на ул. „Бузлуджа“ 31. Тя е проект, спечелил в сесия на Министерството на културата целево финансиране в областта на визуалните изкуства.
Идеята, както подсказва и насловът, е да се потърси приемствеността между различни генерации в българското изобразително изкуство и да се разкрият пътищата, по които традициите остават живи. Среща в галерията си дават един учител – Васил Вълев, и трима негови ученици от времето на 60-те години в Софийската художествена гимназия. Днес техните имена не се нуждаят от специално представяне – Милко Божков, Станислав Памукчиев и Свилен Блажев отдавна са се утвърдили с мащаба на творческото си присъствие. Техният ментор Васил Вълев (1934-2021), дългогодишен професор в Художествената академия, има значителни заслуги за развитието на българската акварелната живопис от втората половина на ХХ век.
Кое в настоящата експозиция споява тези така различни като профил художници? Акварелите на Васил Вълев остават свързани с видимия свят, за разлика от почти абстрактните работи на Свилен Блажев, които с характерния замах на жеста, дори в камерния си формат на листа, са смели и експресивни. Естетизиращата линия, определяща късното творчество на Милко Божков, умозрително сякаш води и тук по тънките граници между рисунка и живопис. Сложно и интелектуално наситена отново е играта с акварелното петно при проф. Станислав Памукчиев, коментира изкуствоведът Анелия Николаева. Четири различни посоки, ала все пак преди всичко ги свързва споделеното начало в края на 60-те – първите стъпки, уроците, откриването на света с младежка дързост, но и с доверие към напътствията на опита. Свързват ги и абсолютната отдаденост и безкомпромисност, основният и добре научен урок.
В годините 1967-1969 за младия учител Васил Вълев това е първи випуск в гимназията. Учебните практики са посветени на рисуването и с особена интензивност – на акварела. Изложбата днес неслучайно показва само работи в тази техника. Именно Васил Вълев, със своя пиетет към големия български акварелист Никола Маринов (1879-1948) и с убедеността си в качествата на акварела като пълноценна и самостойна техника на живописта, се превръща в негов апологет и популяризатор. Той не само се утвърждава като един от майсторите на акварела в съвременното българско изкуство. Значим резултат от усилията му в посока на новото мислене са инициираните от него големи художествени форуми за акварел в Търговище, Международният пленер на акварела и националните акварелни изложби.
„Той ни даде акварела“, споделя Станислав Памукчиев. А всъщност, разкривайки пред младите си колеги пластическите възможности на една техника, Васил Вълев ги е учел най-вече на почтеност, на чистота в отношението към самото изкуство, обобщава изкуствоведът.
Изложбата „Стъпки във времето – поколения“ може да бъде разгледана в галерия „Арте“ до 4 юни.
