Софийската градска художествена галерия представя на вниманието на ценителите на изобразителното изкуство изложбата "Случаят Петър Дачев", която ще бъде открита на 23 юни, вторник, от 18.00 часа. Куратори са Любен Домозетски и Иво Милев.
В историята на българското изкуство има множество забравени художници. Малко от тях обаче представляват толкова любопитен случай, колкото Петър Дачев (1896-1968), твърдят организаторите. Неговото творчество се разгръща в период на интензивни художествени промени, а произведенията му свидетелстват за чувствителност към новите визуални идеи и културни процеси от първата половина на ХХ век. Изложбата "Случаят Петър Дачев", организирана по повод 130 години от рождението на автора, е поредният изследователски проект на СГХГ, насочен към преосмисляне на утвърдени исторически представи и към възстановяване на по-сложната картина на българското изкуство между двете световни войни. Проектът събира над 200 произведения, които проследяват различни аспекти от творческата и житейската биография на художника.
Експозицията е изградена около два ключови момента в творчеството на Петър Дачев. Първият е свързан с неговата самостоятелна изложба от 1924-та – събитие, което привлича вниманието на неговите съвременници и на художествената критика. Произведенията, представени тогава, разкриват художник с ясно заявено отношение към модерността и с подчертан интерес към новите пластически решения, навлизащи в европейското изкуство през първите десетилетия на века. Второто ядро на изложбата представя произведенията, създадени по време на близо десетгодишния престой на българина в Истанбул. Срещата с мегаполиса поражда една от най-мащабните тематични групи в неговото творчество. Улици, пристанища, пазари, архитектурни панорами и човешки фигури изграждат образа на един динамичен и многолик град, наблюдаван с внимание към неговата ежедневна среда и културна специфика.
Значителна част от произведенията са предоставени от Регионалния исторически музей – Добрич, партньор на проекта и институция, която съхранява най-голямата колекция от творби на Петър Дачев. Благодарение на това сътрудничество изложбата предлага най-пълното до момента представяне на художника и на различните посоки в неговото творчество.
Изложбата „Случаят Петър Дачев“ е нов поглед върху един автор, чието творчество продължава да поставя въпроси за границите на българския модернизъм, за културните маршрути на художниците от първата половина на ХХ век и за начините, по които се изгражда историческата памет за изкуството, изтъкват от СГХГ.
Експозицията е придружена от каталог, включващ изледванията на кураторите и текстове на Ани Венкова за биографията на художника и на Кремена Митева за архивното наследство. Дизайнът на изложбата, която може да бъде разгледана до 30 август, и печатното издание са дело на Тодор Манолев, а аситент към проекта е Николета Гологанова.
В братска прегръдка с балета
Петър Петров Дачев е роден на 14 юни 1896 г. в Котел и е едно от петте деца в семейството на Мария и Петър Дачеви. Потомък е на големия ни възрожденец Софроний Врачански и е по-голям брат на първосъздателя на българския професионален балет Анастас Петров. Скоро след раждането на Петър семейството се установява в град Добрич, където преминава детството на бъдещия художник. По-късно той завършва Варненската мъжка гимназия, учи в Художествено-индустриалното училище при проф. Цено Тодоров и в Академията на изящните изкуства в Цариград (1924-26).
През 1926 г. Петър Дачев се установява за шест месеца в Берлин при своя брат, който по това време усвоява класическия и модерния балет в германската столица. Този престой разширява творческите му хоризонти. Дава му възможност да съпостави източната със западната култура. Обогатен от видяното, Петър Дачев отново се завръща в Истанбул. Тук има щастието лично да се запознае с Владимир Димитров-Майстора, който пристига в града като част от финансираните от американския меценат Джон Крейн негови обиколки по света. Петър Дачев е впечатлен как Майстора винаги успява да привлече около себе си любопитна публика, когато рисува на открито. Макар и за кратко, двамата имат възможност понякога заедно да рисуват Истанбул.
Петър Дачев се завръща окончателно в София едва през 1932 г. В столицата продължава да рисува, отдава се на илюстраторска работа, художествена критика, публицистика, преводаческа и сценарна дейност и др. Прави още три самостоятелни изложби.
В средата на 60-те години художникът насочва своя поглед към Франция. Мечтае да се докосне до културните богатства на развитата европейска държава. Времената са особени. Вратите към Запада не са широко отворени за човек от Изтока. Все пак художникът успява да получи покана и през 1967 г. осъществява мечтата си. Два месеца живее в Париж, като ежедневно обикаля галерии, музеи, театри. Любува се на вдъхновяващите пейзажи. Вглежда се както обикновено и в хората. Пътуването го зарежда с нови емоции и проекти за поредната изложба, но скоро след завръщането си в София заболява неизлечимо. Умира на 7 октомври 1968 г. на 72-годишна възраст.
От ръцете и сърцето на художника излизат хиляди картини и стотици изписани страници, които очакват своя задълбочен изследовател, тъй като разностранната творческа личност на Петър Дачев е достойна за една специална монография, категорични са от Регионалния исторически музей в Добрич.
