Изложба "Дечко Узунов. Пътни бележки" се открива утре, 24 юни, от 18.00 часа в галерията, носеща името на големия художник, в столичния квартал "Изгрев". Експозицията, създадена в рамките на програма "Наследство", е посветена на 125 години от рождението на художника и е част от серията изложби, които Софийска градска художествена галерия подготви за отбелязване на годишнината още миналата година.
Започнала живота си като пътуваща експозиция и представена в българските културни институти в Берлин, Париж, Виена и Рим, изложбата "Пътни бележки" ще бъде показана през летните месеци и в ХГ "Дечко Узунов", филиал на СГХГ, като естествен завършек на тази обиколка. Българската публика ще има възможност да се запознае с по-малко известна страна от творчеството на Дечко Узунов: скици, рисунки, акварели, които разказват за неговите пътувания – още от ранното му творчество до края на неговия живот.
В текста към изложбата изкуствоведът и директор на СГХГ Аделина Филева пише: "Нахвърляни набързо с молив, химикалка, флумастер върху отделни листове, различни тефтери и скицници, много от тях прерастват в по-големи по формат рисунки, акварели или маслени платна. Определени места и култури са впечатлили силно художника и се е получил богат и разнообразен разказ за природа, архитектура, хора и събития. Освен в Европа, Азия, Северна Америка художникът постоянно пътува и из България. Привличат го подбалканските градчета, величавите планини Рила, Пирин и Родопите със своята специфична архитектура и природа, реките, езерата, както и Черно море и неговите пристанищни градове, пълни с история – Несебър, Балчик, Созопол, Калиакра. Хора се срещат рядко в тези пейзажи и, когато ги има, те са без особено значение за художника, просто фигури и силуети."
Изложбата може да бъде разгледана до 26 октомври. Тя е придружена с каталог, който е на разположение в книжарницата на Софийската градска галерия.
Дечко Узунов (1899 - 1986) е един от големите майстори на съвременната българска живопис. Роден е в Казанлък, където първо е ученик на Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров. Когато общият курс на подготовка завършва през 1922 г. Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар. Под негово влияние двамата млади художници се запознават с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков, които формират приятелското обкръжение на Узунов, а също и стават модели за портретите му.
След завръщането си в България Узунов завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други наши майстори на четката – Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 г. работи като щатен художник в Министерство на просветата – до 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия. От 1937-а е извънреден професор, а редовен – от 1942 до 1963 г. Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев, Георги Божков.
Приживе Дечко Узунов участва в почти всички общи художествени изложби на дружеството "Родно изкуство" в България и в чужбина (Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена). Прави шест самостоятелни изложби в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина е имал самостоятелни изложби в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.
