Космическите видения на Дечко Узунов, претворени в акварели, ще представи на 24 февруари от 18.00 часа галерията, носеща името на големия художник – филиал на Софийската градска художествена галерия на бул. „Драган Цанков“ 24.
„С годините човек натрупва. Аз съм раждан при газеничето, преживях електричеството, дойдох до атома и овладяването на Космоса. Представяш ли си какво е това за един живот и мога ли да не се променя в него? Обратната страна на Луната е факт, Жул Верн е отдавна реалност, а Земята е вече друга. Това не може да не въздейства на светоусещането. Начинът, по който потапяш вече четката в боята, не може да е същият ...“, споделя живописецът в едно свое интервю от 1983 г.
Творчеството на Дечко Узунов (1899-1986) обхваща повече от шест десетилетия, през които винаги текат няколко успоредни линии на авторски търсения, на опити в идеи, форми, техники, багри, композиции. През всички тези десетилетия той ще превръща материалното в художествено видение. Ако има някаква разлика между младите и късните му години, то тя не е в отслабване на артистичните сили, а в това, че след като е изпитал мощта на удоволствието от вродената си дарба в изкуството, неговите форми, багри и ритъм, той предпочита да се отправи към по-прости и по-мъчни неща, коментират организаторите на изложбата от СГХГ.
Кръгът на това изкуство сякаш постепенно се затваря. Пейзажите му се отдалечават. Голите тела постепенно се обръщат с гръб към нас, човешките образи са като видения, за да превърне художникът накрая света в космически багри и светлини. През последното десетилетие на живота си – от средата на 70-те до средата на 80-те години на ХХ век, Дечко Узунов създава голямоформатни живописни платна, акварели, скици и рисунки, в които изобразява космическата материя – тя е светлина, движение и ритъм. Пространството е пресъздадено чрез експресивен или по-деликатен изказ, а въображението „разчита“ различни небесни обекти като звезди, комети, планети, галактики, пулсиращи в разнообразни цветове и нюанси в гамата на синьо и червено, а бялото и черното са акцент, който обособява идеята за движение. Взаимодействието между тях изгражда противопоставянето на светлина и тъмнина, както и идеята за безкрая на Вселената, обяснява изкуствоведът проф. Аксиния Джурова.
Темата за Космоса в творчеството на Дечко Узунов както в серията акварели, така и в една от последните му маслени творби, наречена „Разведряване“ („Космос“, 1983), разкрива желанието на художника да се отдръпне от видимото, превръщайки Космоса във философска интерпретация на духовното извисяване. Вселената става търсената абстрактна реалност, място за съзерцание на необятното космическо пространство, в което авторското въображение и духовният стремеж към безкрая се срещат.
Дечко Узунов е един от най-големите майстори в съвременната българска живопис. Художественото му наследство е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство – както изящни, така и приложни. Твори в сферата на живописта, графиката илюстрацията и оформлението на книги, сценографията, декоративната монументална живопис. Работи в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигуралната композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети. Рисувал е църковни стенописи, автор е на декорите и костюмите за редица постановки на Народния театър.
Изложбата „Космос“, която се организира по програма „Наследство“ на СГХГ, може да бъде видяна до 24 май.
