Изложба, посветена на Индия и наречена „Варанаси“ по името на най-стария и свещен град на река Ганг, открива известната художничка Десислава Минчева на 10 юни, вторник, от 18.00 часа. Мястото на събитието е галерия „Българи“ на бул. „Дондуков“ 73, където произведенията могат да бъдат видени до 28 юни включително.
„Всеки, който е имал шанса да попадне в Индия, е завладян, да не кажа обсебен, от това, което тази страна, народ, природа и историческо наследство съчетават в себе си – от мъдростта на вековете до изпитанията, на които са подложени, за да я понесат. Може би музиката ѝ, тази впиваща се в теб протяжност на тона, обобщава онова, което е Индия. Поне за мен бе така, докато не видях картините – не пейзажите, а именно картините на Десислава Минчева от Варанаси, стария Бенарес“, споделя кураторът на изложбата проф. Аксиния Джурова.
Явно след магията Китай, настоящата любов на художничката е Индия с нейното послание за вглеждане в себе си, с осъзнаването на ефимерността на човешкия живот чрез притихване пред безвремието, което носят бавнотечащите води на Богинята Ганг – реката на безвремието. Десислава обаче е успяла да се извиси над мимолетното впечатление. Със своите панорамни картини, напомнящи епоса на самия живот с неминуемото му начало и край, тя въвлича зрителя в преживяното от нея в тази древна страна, осмисляйки и своя собствен път.
Както индийската музика носи величието на страната, Десислава Минчева претворява маранята на водата на тази сюблимна в своя собствен ход река, в която живите се пречистват, а мъртвите намират избавление от тегобите на земния живот. Художничката е съумяла да създаде стъписваща със своята мизансценност панорама на Индия и нейното наследство, коментира проф. Джурова.
Безспорен майстор на класическата рисунка, на мистично-съзерцателните настроения, на намирането на художествения израз на въздуха, на пресъздаването на най-тънките човешки вълнения и природни състояния, този път Десислава е постигнала силното въздействие чрез богатството на тона и полутоновете и удачния избор на обектите в платната. С появяващи се в маранята някога величествени храмове – притчи за живота, но и те като нас подвластни на корозията на времето. Постигнала е символичното сливане с природата, от която човекът е само една малка прашинка, противно на самозабравилия се от времето на Ренесанса Човекобог…
Изкуствоведът Аксиния Джурова описва стъпката на авторката към изобразяването на магията на Изтока не само като завладяваща, но и определя творбите, свързани с Индия, за естествен завършек на един цикъл, който оценява като връх в развитието на Десислава Минчева като художник.
