Столичната галерия "Българи" представя известната русенска художничка и сценограф Виолета Радкова с изповедна изложба живопис, наречена "Докато стигна.."“. Тя се открива утре, 13 май, от 18.00 часа в галерията на адрес бул. "Дондуков" 73 и е посветена на любимия съпруг на авторката – актьора Иван Самоковлиев, който си отиде от този свят в началото на месеца.
Платната на Виолета Радкова напомнят живописна магия, повлияна от избрания от нея професионален път – сценографията, но не само това. "Обичам дома си, въздуха му, това, че с любов са го направили майка ми и баща ми", споделя художничката.
"Познавам малката ѝ русенска къща,... уюта, в който израсна Виолета с наслоените в нея спомени, следях развитието ѝ като сценограф в Русе и не се учудвам от казаното от нея – "Обичам да рисувам сънищата си", и още повече от това, което споделят колегите ѝ – художници и актьори", отбелязва изкуствоведът проф. Аксиния Джурова, куратор на изложбата. А те споделят, че в нейните постановки са се чувствали просветлени и отлепени от земята.
През целия си път Виолета не позволи бруталността на битието или неговата злободневност да я погълнат. Спаси я освен характера ѝ, шансът да бъде в обкръжението на личности като учителите Петър Попов и Борис Василев, и съпруга ѝ – великолепният актьор Иван Самоковлиев. Спаси я личният подбор на хората, които допусна до себе си, и вътрешната хигиена, с която опази своя неразмагьосан свят на мечтите, любовните трепети и нежността, съчетани с експериментаторски дух и копнеж този добър свят да бъде и светът на хората около нея, коментира Аксиния Джурова.
Този свят Виолета Радкова пренася в платната си, облива ги с магията на сценичната светлина, която превръща реалния в иреален свят на стремеж към красота и хармония. Преплита го със съновидения, обгръща с тайнственост обезлюдените и величествени в своята самотност стилни русенски къщи, придава на старите фамилни аксесоари артистичен аристократизъм, на голото женско тяло – поезия и нежност, разбърква пространствената перспектива, за да извади нужния за изказа ѝ детайл. С една дума – създава своя разпознаваем и привлекателен стил, облича го в пластичен цветови еквивалент, патент за изящната ѝ кавалетна живопис "а ла Виолета Радкова".
Настоящата изложба предлага зрелия път на Виолета Радкова, изчистване на картините ѝ от чисто нейния наратив: старинни мебели, завеси, пердета и дантелени покривки, ябълката, натюрморта, цветята и потъване в потока на подсъзнанието, на спомените, през които прозира вечното огледало – символ на времето. В него художничката се взира в своя път, задавайки си въпроса "докато стигна" до какво, къде и как е преминал животът – този, който сега се оглежда в "звездите отгоре", както е нарекла една от своите картини", обобщава Джурова.
