„Тя“ – самостоятелна изложба на големия наш скулптор Валентин Старчев, отваря врати на 16 септември, сряда, в галерия „Райко Алексиев“ на СБХ. Вернисажът за откриването е в сряда от 18.00 до 20.00 часа в присъствието на автора и куратора на експозицията – изкуствоведа проф. Аксиния Джурова. С лирични думи тя представя новата изложба на забележителния творец. „В настоящата изложба, година след миналогодишната, с която Валентин Старчев отбеляза своя деветдесетгодишен юбилей, са включени седем нови пластики, посветени на Нея – Жената, създадена от Бога след четирите стихии: огън, земя, вода и въздух, т.е. петата стихия, която съдържа всичките – Любовта. Тази, която се движи от нашата зависимост от ласка, приемане и зов за взаимност”, пише Аксиния Джурова.

На достолепните 91 години за Валентин Старчев любовта е родена от алхимията на необяснимото привличане, от ирационалността, от неяснотата, от забравата за себе си и освобождаването от всякакви зависимости и потъване в бездната на Нищото, в забравената чистота, което предполага съпричастност и висше себеотдаване, пълна загуба на собственото „аз“, коментира изкуствоведът.

„Познавам Валентин Старчев от времето, когато той, като спринтьор на 400 метра, бе достигнал върховете на балкански шампион. Това бе в далечното шесто десетилетие на ХХ век. И тогава, и в следващите години, в които, смея да твърдя, ни свърза дълго приятелство, съм се учудвала на изтънченото му общуване с хората, на мярата, която излъчваше в обноските, т.е. на ръката разстояние – неговата премерена дистанция, отделяща го от тълпата“, споделя проф. Аксиния Джурова. Този финес и деликатност се проявяват и по-късно през годините дори в начина, по който той се отнася към материала, придобиващ в ръцете му тази форма, бележеща разпознаваемия негов стил. Неслучайно изложбите му винаги се превръщат в културно събитие.

Неслучайно и в настоящата изложба този поразяващ с младежкия си вид и изтънченост творец, получил странно защо прозвището „Старчето“, ни връща чрез познатото формоизграждане, деликатно изведен силует и деперсонализирани пластики към изконното състояние на любовта – може би загърбено днес, но не и забравено…

Валентин Старчев, който в съзнанието на поколения остава свързан с авторството на събудилия много спорове през годините паметник „1300 години България“ пред НДК, е роден през 1935 г. в Стара Загора. През 1959-а завършва специалност „Скулптура“ при проф. Марко Марков в Националната художествена академия. Работи в областта на монументалната, монументално-декоративната и кавалетната скулптура, малката пластика, медалиерното изкуство – проектиране на ордени и монети и др. Професионалната му биография е неразривно свързана с активна художествена практика и с дългогодишна преподавателска дейност в Университета по архитектура, строителство и геодезия, където под неговото ръководство цели генерации български архитекти получават своята подготовка. Наред с академичната си дейност проф. Старчев има и доказан обществен принос към художествения живот: той е сред ключовите фигури, пряко участвали в управлението и публичното представяне на българското изобразително изкуство в сложния исторически контекст преди промените от 1989-а.