Голяма изложба „Как изкуството на Япония и Китай навлиза в българските земи до края на ХХ век“ открива Софийската градска художествена галерия в четвъртък, 29 май, от 18.00 часа. Изложбата проследява развитието на познанието за двете далекоизточни страни, започнало от печатните издания, излизали на български език в столицата на Османската империя. Селекцията е разказ за това как тяхното изобразително изкуство е влияло на българските художници.
Далекоизточното изобразителство пристига от Запад с параваните и влиянието на импресионизма върху творчеството на нашите художници, сред които блести името на Никола Петров. Сецесионът донася модата, а краят на Първата световна война – духа на мимолетното, които ще вълнуват за кратко умовете през 20-те години, за да бъдат забравени през следващото десетилетие. Ярка илюстрация на този процес е творчеството на Иван Милев – художника, който носи далекоизточната естетика в дълбините на сърцето си. С плахи стъпки познанието за поетиката на двете страни се увеличава с преводаческите усилия на Никола Джеров, а изкуството се приближава до нея с интерпретациите на Николай Райнов. В началото на века дори се появява фраза „Българите са японците на Балканите”, която ще бъде низвергната след деветосептемврийския преврат, разказва кураторът на настоящата изложба Красимир Илиев.
Признаването на Китайската народна република е последвано от навлизането на книги, които се превеждат от руски, защото в България все още никой не може да разчита йероглифи, както и от изложби с пропаганден характер. През 50-те години художници като Стоян Венев и Дечко Узунов поемат по дългите пътища на Поднебесната империя и се завръщат оттам преизпълнени с впечатления, скици в папките и произведения, подарени им от техните гостоприемни колеги. Марин Върбанов и Мирчо Якобов, а след тях Владимир Овчаров се обучават в пекинските академии да размиват туша и да овладеят специфичното движение на четката.
През 1963 г. революционно настроени японски графици ще направят втора изложба в София. В същата година разривът на отношенията между китайското и съветското правителства попарва клетвите за вечна дружба между българите и китайците. Постепенно японската литература и изкуство ще запълват празнината в сърцата на въодушевените от далекоизточната култура български творци – процес, който ще продължи до 1985 г., когато контактите с Китай са възстановени и в Националния исторически музей е организирана изложба с китайска класическа живопис.
80-те години е време, когато се издава нарастващ брой книги, преведени от японски и китайски. Държавните колекции в София, Пловдив и Сливен се попълват със закупени укийо-е (на японски – „картини на плаващия свят“, жанр на отпечатъци върху дървено клише и живопис, възникнали XVII-XIX век в Страната на изгряващото слънце, б.р.). Стартира Биенале на графиката във Варна, в което участието на японски автори се отбелязва с награди, ткоментира Красимир Илиев. Дните на японската култура, които започват да се провеждат от началото на следващото десетилетие, се превръщат в ежегоден форум за представяне на различни изкуства. В Националната галерия и в Галерията за чуждестранно изкуство са организирани поредица от изложби, като за пръв път се показва китайско изкуство с участието на частни колекции. Краят на века е характерен с двупосочност на контактите, с все по-чести гостувания на български художници в Япония. Сред тях, по броя на самостоятелните изложби, начело е Стоян Цанев, следван от Захари Каменов.
Изложбата, проследяваща далекоизточното влияние в българското изобразително изкуство преже да бъде разгледана в СГХГ до 31 август.
