Унгарският писател Ласло Краснахоркаи (р. 1954 г.) е носител на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Лауреатът на престижния приз бе обявен от Матс Ман, постоянен секретар на Шведската академия. Краснахоркаи е отличен "за неговото завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас потвърждава силата на изкуството", каза той.
Според компанията за залози Ladbrokes авторът на "Сатанинско танго" бе фаворит за тазгодишната премия, пише "Гардиън". Същия коефициент като него - 10/1, имаше китайката Цан Сюе, но миналата година Нобелът бе вече спечелен от жена азиатка (Хан Канг, Южна Корея), затова повечето специалисти се обединиха около мнението, че тазгодишният лауреат ще е мъж и европеец. За пореден път сред фаворитите бяха Харуки Мураками, Маргарет Атууд, Салман Рушди, както и малко известният австралиец Джералд Мърнейн; но и за пореден път никое от трите големи имена не спечели.
Ласло Краснахоркаи е втори нобелов лауреат за Унгария: Имре Кертеш печели наградата за литература през 2002 г.
Роден е в градчето Дюла, близо до румънската граница, в семейството на адвокат и социална работничка. Следва право в Сегед и Будапеща през 70-те години. През 1983 г. завършва и филология в Будапещенския университет с дипломна работа върху творчеството на Шандор Мараи в емиграция. Пътешества много: през 1990 г. е в Монголия и Китай, през 1992 г. плава из Атлантическия океан, обикаля Европа и САЩ (1992 – 1998), Босна (1996), Япония (1997, 2000, 2005).
Критиците наричат подхода му визионерски или магически реализъм и го поставят редом с автори като Кафка, Фокнър, Маркес и Бернхард. Сред наградите, с които е бил удостояван, се отличават унгарската "Атила Йожеф" (1987), словенската "Виленица" (2014), Американската награда за литература (2014), Международен "Букър" (2015), Австрийска държавна награда за преводна литература (2021), Laure Bataillon (за най-добра преводна книга във Франция, 2023), испанската "Форментор" (2024).
Свързва го дългогодишно сътрудничество с унгарския режисьор Бела Тар, който превръща във филм първия му и най-известен роман - "Сатанинско танго" (1985). Лентата от 1994 г. е седемчасова черна комедия за края на комунизма в Унгария. "Сатанинско танго" е и единствената книга на Краснахоркаи, издадена на български - през 2001 г. от изд. "Стигмати" в превод на Светла Кьосева.
"Сатанинско танго" е бавна и трудна книга, която завлича с виртуозни барокови изречения в дълбоките тресавища на жестокия си разказ. Огледалната композиция на романа (обърнете внимание на "невъзможната" номерация на главите) затваря омагьосан кръг, от който няма измъкване. Настъпващите паяжини, мистериозно тъкани от невидими паяци и ненаситният дъжд - не дъжд, а библейски потоп, - са герои в не по-малка степен от обичайните човешки персонажи", пише за романа литературният критик Симона Мирчева.
Бела Тар снима по негови текстове също Kárhozat (1988) - оригинален сценарий, "Веркмайстерови хармонии" (2000), адаптация на Ласло Краснахоркаи по романа му "Меланхолия на съпротивата", "Човекът от Лондон" (2007) - отново адаптация на писателя, но по роман на Жорж Сименон, и "Торинския кон" (2011) - оригинален сценарий на Краснахоркаи и Тар.
Публикуваме откъс от "Меланхолия на съпротивата", който предстои да излезе от издателство "Нике" в превод на Светла Кьосева. Това е роман за динамиката на тълпата и диктатурата, за безсилието на човека на фона на историческите трусове. По него Бела Тар създава филма "Веркмайстерови хармонии", а композиторът Петер Йотвьош пише операта "Валушка".
