Изложба живопис "Дни и нощи" на големия български художник Милко Божков представя галерия "Арте" на ул. "Бузлуджа" 31. Вернисажът за откриването е на 28 май, четвъртък, от 18.00 часа, а произведенията ще могат да бъдат разгледани до 13 юни.

Живописта на Милко Божков не изобразява времето – тя го обитава, пишат организаторите на изложбата. "Платната в тази експозиция не са просто хроника на денонощния кръговрат. Те са артистичен акт за улавяне на пулса на светлината, тишината на здрача, тежестта на тъмнината, нощната мъгла... Денят в картините е съзерцателен, изпълнен с мека светлина, каменни дувари, самотни дървета и безкрайни хоризонти. Нощта е плътна, сетивна материя, в която синьото и черното крият тайни, а проблясъците на светлина действат като метафизични знаци. Изложбата "Дни и нощи" е за тихия ритуал на художника, който посреща светлината и изпраща залеза, превръщайки денонощието в територия на своето изкуство. Живеене в пейзажа."

Казват, че да се пише за живописта на Милко Божков винаги е трудно, думите сякаш са недостатъчни и несъвършени. Ето как проф. Чавдар Попов ни повежда през лабиринта на артистичното верую на твореца: "Двата основни принципа на формоизграждане – изобразителният (предметно-фигуративният) и архитектоничният (конструктивният), при него съжителстват в щастливо постигнато единство. Това е необходимото условие за впечатляващо широкия и многолик диапазон от архетипни образни модели, варианти, вариативни интерпретации на дадени теми и мотиви в развитие. Те разгръщат богатството и дълбочината на пластическото му творчество, без да нарушават или да проблематизират светогледната и стиловата монолитност на експозицията (стилът, схващан в по-дълбок смисъл, като израз именно на пластически мироглед)."

Изкуствоведът посочва, че в редица случаи можем да се уверим в своеобразния минимализъм на автора, в неговото майсторство при шлифоването на пестелив и лаконичен пластически изказ. Често "по-малкото е повече". Плоскости, линии, абстрактни форми, архитектонични геометрични конструкции в двуизмерни пространствени зони се редуват или съжителстват с натурни елементи, с фрагменти, с "първични" интерпретации на характерни природни или предметни "късове". По този начин пред художника се разкриват широки възможности за материализация на определен тип неконвенционална образност, при която зрителят се движи от простодушната занимателност на даден детайл до тайната, скрита от непосредствени наблюдения и често зашифрована образна символика на творбата като цяло, заключава проф. Чавдар Попов.

Българският живописец и график Милко Божков е роден на 3 март 1953 г. във великотърновското село Ресен. През 1972 г. завършва Художествената гимназия в София, а през 1978 г. – специалност "Живопис" в Националната художествена академия в класа на проф. Добри Добрев. През 1982 г. е стипендиант на френското правителство в Париж. Има повече от 100 самостоятелни изложби у нас, в Полша, Чехия, Словакия, Русия, Австрия, Швейцария, Люксембург, Нидерландия, Швеция, Германия, Франция и поне още толкова – в групови експозиции и биеналета на графиката, рисунката и живописта в десетки държави, сред които САЩ, Мексико, Венецуела, Бразилия, Япония, Дания, Норвегия… Негови творби са притежание на Националната галерия и СГХГ, на Конгресната библиотека във Вашингтон, Музея на изкуствата в Портланд, щата Орегон, Националната библиотека в Париж, Галерията на префектура Канагава, Япония, Музея на съвременното изкуство – Шчечин, Полша, Националната галерия – Прага, колекция Петер Лудвиг, колекция Юго Вутен, колекция Светлин Русев и др. Носител е на националната награда за живопис „Захарий Зограф“ и двукратен лауреат на годишната национална награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“, както и на редица отличия от форуми в чужбина.

Специалистите определят Милко Божков като широкоспектърен автор, чиито творби се характеризират с впечатляващ универсализъм. Монолитен и спокоен, в същото време екстремно динамичен, той неспирно търси нови предизвикателства, без да попада в клопката на разпиляването и еклектиката. В неговото изкуство синхронно съжителстват класически и неконвенционални форми. От самото начало на кариерата си той визуализира представата си – осъзната или интуитивна, конкретизирана или абстрактна – за своята лична Аркадия (с това име са назовани немалко негови картини и графики). Изкуството му с удивителна мъдрост смесва, съпоставя и интерпретира времена, култури, естетически, морални и философски категории.