Актьорският дует на професорите Ивайло Христов и Атанас Атанасов бе удостоен с наградата „Аскеер 2026“ за водеща мъжка роля на 35-ата церемония за връчването на отличията, учредени от театър „Българска армия“, които се дават „от артисти за артисти и всяко от тях е професионален и естетически избор на хора, правещи театър“. Двамата някогашни състуденти бяха премирани за превъплъщенията си като Сократ и Тъмничаря от култовата пиеса на Стефан Цанев „Последната нощ на Сократ“, поставена за 60-годишнината на Театър 199 от режисьора Съни Сънински. Излизайки да приберат статуетката на Георги Чапкънов, те видимо се наслаждаваха на дългогодишното си приятелство и партньорство. „Гледам те колко си щастлив, че се радвам“, подхвърли Атанас Атанасов, комуто Ивайло Христов даде думата да говори пръв. „Иринке, без тебе сме заникъде“, обърнаха се те към своята Ксантипа – актрисата Ирини Жамбонас, която вече бе получила „Икар“ за ролята. „Върви, народе възродени – въпреки всичко!“, поздрави публика и колеги Ивайло Христов накрая. А несменяемият водещ на гала-вечерта Веселин Ранков напомни, че двамата са започнали своя път на софийска сцена именно от театъра на Армията.

Отличието за водеща женска роля също бе споделено: грабнаха го трите актриси от спектакъла на Театър 199 с режисьор Ивайло Христов „Новата танцувална зала“ от Енда Уолш – Светлана Янчева, Кристина Янева и Елена Телбис. „Самият Ивайло Христов ни избра за постановката и сега го е срам“, пошегува се Кристина Янева. Елена Телбис пък имаше повод за двойна радост – малко по-рано в тържествената вечер тя отнесе и приза за драматургия за монодрамата си „Слон в стаята“, поставена също в Театър 199. В благодарностите Телбис специално спомена Стефка Янорова – актрисата в моноспектакъла, която е в състава на театър „Българска армия“ и бе сред връчващите наградите. „Ако не беше тя, нямаше да има никаква пиеса“, отбеляза авторката.   

„Аскеер“ за поддържаща женска роля получи Мария Сотирова, а за поддържаща мъжка – Алексей Кожухаров, и двамата за изявите си в спектакъла на Стоян Радев „Берлин, Берлин“ в Драматичен театър „Николай Масалитинов“ – Пловдив. За изгряваща звезда бе обявен Теодор Кисьов от „Новата танцувална зала“ и „Трябва някакво действие, Хамлете“ на Театрална работилница „Сфумато“. „Да си изгряваща звезда в залеза на културата е невероятно“, иронизира младокът. Поначало девизът на тазгодишното шоу на аскеерите бе „Изгубени в превода“, което очевидно визира вечното разминаване между властта и поставяните многократно проблеми на сценичните изкуства. Или както водещият Веселин Ранков бе обявил в началото на церемонията – „с минимални средства да поддържаме илюзията за цивилизовано общество“.

В най-новата категория – за моноспектакъл, триумфира Явор Бахаров с „Трима крале“ от Стефан Бересфорд под режисурата на Юлиян Петров. „Театърът може с много малко, но с идея“, каза къдрокосият симпатяга и благодари на Рая Пеева за костюмите в представлението и за „бебенцето в нея“, анонсирайки официално радостната новина в живота им. „Най-накрая ме оценихте“, подхвърли той към домакините от военната трупа. В един период Явор бе в състава ѝ, играл е там Ромео, една от главните роли в „Маркиз Дьо Сад“, продължава да играе в „Железният светилник“.

Наградата за театрална музика бе присъдена на Петя Диманова („Сън в лятна нощ“ с режисьор Диана Добрева в Младежкия), за сценография – на Никол Трендафилова („Слугините“ в Драматично-куклен театър – Враца, и „Трейнспотинг“ в МГТ „Зад канала“, постановки съответно на Крис Шарков и Елица Йовчева), за костюмография – на Марина Райчинова („Сън в лятна нощ“). След традиционните благодарности Райчинова избухна: „Чудех се дали да благодаря на Министерството на културата и другите институции, но реших, че по-добре – не. Геноцидът, който върви по отношение на театрите, хаосът и непредвидимостта не могат да продължават повече. Веско, спри ме, защото ще се ядосам и ще кажа много лоши неща“, обърна се тя към водещия.

„Аскеер“ за режисура бе връчен на Зафир Раджаб за класическата психологическа постановка на „Албион“ от Майк Бартлет в Младежкия театър „Николай Бинев“. Раджаб е създател на един от хитовите спектакли в афиша на „Армията“: „Племе“ по пиесата на Нина Рейн. Изобщо, тази година прави впечатление тенденцията инициаторите на наградите да отличават свои бивши кадри или такива, които гастролират при тях, сякаш като малка компенсация, че нямат право да номинират и награждават свои артисти и продукции. Няма лошо – щом са добри…

Най-добър спектакъл по актуалната версия на „Аскеер“ обаче стана „Влюбеният дирижабъл“ на Драмата в Пловдив – поетичен спектакъл на Диана Добрева и Александър Секулов по стихове и спомени от и за Иван Методиев, Добромир Тонев, Миряна Башева и Гриша Трифонов, който на 17 юни ще гостува на армейската сцена. „Изключително съм щастлива, че именно днес печели този спектакъл, защото той е посветен на българския поет и на словото. Той не е просто поредният ни спектакъл, а е поклон към българския поет, самотата му, таланта и съдбата му. Нека не забравяме, че в началото бе словото“, каза директорът на Пловдивския театър Сюзанна Арутунян-Василевска, приемайки отличието. За втора поредна година най-главната статуетка се оказа в нейните ръце, след като миналата година я спечели пловдивският спектакъл „Без кръв“ на тандема Добрева-Секулов.

Гвоздеите на вечерта

Вечерта предложи още няколко изключително емоционални момента. Председателят на фондация „А`Аскеер“ Георги Къркеланов в един момент прекъсна спектакъла – право, което си беше запазил още в началото, и съобщи за няколко необявени предварително награди, освен заявения по-рано почетен „Аскеер“ за сценографа ветеран Младен Младенов. Със специалния „Аскеер“ за творческа чест бе почетен актьорът Милен Миланов – учредителят и дългогодишен бивш шеф на фондация „Академия Аскеер“, който превърна „вътрешнозаводските“ отличия в национална институция. „Това отличие го пазеха в тайна от мен и до днес не знаех, че ще получа награда. На моята възраст човек премълчава повече, отколкото иска да каже, може би от сенилност, може би от мъдрост. Но има и неща, които трябва да се кажат. Не познавам по-достойна професия от нашата“, сподели развълнуван Милен Миланов. И посочи, че е опасно, когато българската култура става излишна не само за обществото, но и за публиката, ето защо подобен риск трябва да се превъзмогне.

Почетен „Аскеер“ за творческа чест бе присъден и на сценографа на ТБА Нина Пашова, проектирала декорите на десетки церемонии и множество спектакли. „Изненадахте ме. След Милен Миланов нямам какво да кажа, освен – честит празник“, обяви тя. „Помня наградата, която получи Йордан Радичков... Той каза, че се чувства като бучка захар в кофа с вода, а аз се чувствам като момче, което се хвърля в морето на Балчик през май, когато водата е студена“, отбеляза Веселин Ранков, комуто се падна почетен плакет „Аскеер“ с барелеф от Георги Чапкънов-Чапа, автора и на статуетките с форма на воин.

Кулминация на гала-спектакъла бе награждаването на голямата актриса Мария Стефанова с „Аскеер 2026“ за цялостен принос към театралното изкуство. Звездата от „Кралицата майка“ бе изпратила предварително записано видео послание. В него тя споменава, че отново се учи да говори, намеквайки за преживени здравословни проблеми. „На този най-светъл празник на българския език, нека свети тази трудна, но прекрасна дума: Благодаря... за всичко!", каза тя и продължи: „Благодаря на моите родители, които ми дадоха живота и силата. Благодаря на голямата моя любов – публиката. Благодаря ѝ за магията. Благодаря на моите любими, прекрасни, красиви, умни, даровити колеги! Благодаря, че ви срещнах и вървях с вас по моя дълъг път в театъра и в живота. Помня ви всичките, от началото, от самото начало“. Пълната зала изпрати  видеото с аплодисменти на крака и когато може би вече всички смятаха, че церемонията приключва, великата Мария Стефанова излезе на сцената си, деликатно подкрепяна от колеги. „Благодаря! Благодаря! Благодаря!“, дълго повтаряше изключителната актриса, с разперени като за прегръдка ръце към публиката…