Годината в Театър 199 започва с премиера на спектакъла „Новата танцувална зала“ по пиесата на именития съвременен ирландски драматург Енда Уолш, която се поставя за първи път в България. Неин режисьор е проф. Ивайло Христов, който е поверил ролите на актрисите Кристина Янева, Светлана Янчева, Елена Телбис и техния млад колега Теодор Кисьов. Сценографията на спектакъла е проектирана от Марина Янева, комподзитор на музиката към него е на Антони Дончев. Премиерните представления са на 10 и 21 януари.
Пиесата „Новата танцувална зала“, преведена от английски от Златна Костова, майсторски съчетава експлозивен хумор, граничещ с гротеска, с неочаквано лирична образност, с почти поетически език. Авторът изгражда нова театрална форма за комедията на абсурда, чрез която атакува болезнената тривиалност на нашето време, твърдят критиците.
В спектакъла „Новата танцувална зала“ три жени са затворени в малката си къща близо до мрачното ирландско море. Те преживяват отново и отново под формата на безкрайна игра една отдавна отминала нощ в танцувалната зала в града. Въпросната нощ сякаш се е превърнала в тяхна единствена реалност – реалността на невъзможната любов. Този ритуал е прекъсван само от неочакваните появи на безкрайно нелепия доставчик, който нахлува в кухнята на дамите, за да донесе риба. И да разкаже най-новите клюки, ширещи се на острова. На пръв поглед неговото комично присъствие разсейва героините от горчивите спомени. Но дали е само това? Наистина ли те са сами? Възможно ли е все пак любовта да намери път към тази отдалечена от танцувалната зала къща?... Ще го разберат зрителите на първите представления през януари.
Занимавайки се с многообразните тайни, скрити в драматургията на Енда Уолш, Ивайло Христов създава свой магичен свят, оживен от изключителни актьорски образи. Героинята на Кристина Янева – Брета – диша, за да живее, живее, за да говори; Клара на Светлана Янчева пък много иска да си хапне торта, а и на моменти се смалява; Ейда на Елена Телбис е нацупена и контролираща, но има и мигове на особен унес. А Патси – Теодор Кисьов – прилича на човек, чийто единствен спътник в живота е…рибата. Този любопитен, необикновен свят населява „кухнята“ на Марина Янева и се носи във „вятъра“ на композициите на Антони Дончев.
„Новата танцувална зала“ е многообещаващ дебют на българска сцена на известния ирландски драматург Енда Уолш. През 2005 г. пиесата е представена на престижния театрален фестиал в Единбург, след което е играна в Ню Йорк, Лос Анджелис, Пърт и Лондон.
Енда Уолш е роден през 1967 г. и е предпоследното от шестте деца в многолюдно ирландско семейство в Дъблин. Баща му е управлявал мебелен магазин, а майка му е била актриса. Уолш работи като филмов редактор и театрален актьор, преди да дебютира с първата си пиеса Disco Pigs през 1996-а. Животът в голямото му семейство е бил пълен със събития и той твърди, че много от пиесите му са отражение на взаимоотношенията с баща му, майка му и нейните приятели от театъра, тримата му братя и двете му сестри.
От самото начало на кариерата си Енда Уолш се движи между различни жанрове и медии. Творбите му, освен десетки театрални пиеси и филмови сценарии, включват още мюзикъли, опера, арт инсталации и радиопиеси. Част от тях са преведени на повече от 20 езика и са имали продукции в цяла Европа, както и в Австралия, Нова Зеландия и САЩ. Неговата пиеса Ballyturk, например, с участието на звездите Килиън Мърфи, Стивън Риа и Микел Мърфи, в годината на премиерата си – 2014-а, е играна в Дъблин, Корк и Лондон. Трима членове на актьорската династия Глийсън – Брендън, Домнал и Брайън, играят главните роли във „Фарсът на Уолърт“ (The Walworth Farce) в театър „Олимпия“ в Дъблин и това е първата им съвместна театрална продукция. Уолш създава музикалната пиеса Lazarus заедно с Дейвид Боуи и тя е представяна в продължение на два месеца в New York Theatre Workshop оф-Бродуей в началото на 2015 г. Във Великобритания се играе три месеца през следващия октомври в театър „Кингс Крос“ в Лондон и се превръща в нещо като лебедова песен на големия рокмузикант.
„Това, което ме мотивира в театъра, винаги е било да се доближа до герои, които са на ръба на лудостта или са навлезли в нея. Ободрява ме да си мисля, че всички сме такива“, споделя Енда Уолш. Друго негово признание гласи следното: „Не обичам да виждам ежедневието на сцената: скучно е. Харесва ми пиесите ми да съществуват в абстрактен, експресионистичен свят: публиката трябва да научи правилата му и след това да се „свърже“ с тези герои, които на пръв поглед са ужасни чудовища“.
