Те танцуват само една нощ. Целият им емоционален опит е концентриран във времето на едничка, единствена нощ, а после дълги години бива предъвкван в безвремието след нея. Премиерният спектакъл на Театър 199 „Новата танцувална зала“ от ирландския драматург Енда Уолш с режисьор проф. Ивайло Христов е историята на три сестри. Три сестри, може би с малко вдъхновение от Чехов, но по-скоро с привкус на Мартин Макдона. Същата мрачна безрадостна атмосфера на ирландската провинция, същото отчаяно усещане за самота и социална изолация. И подобен напрегнат черен хумор, който режисьорската бленда на Ивайло Христов навярно малко е изсветлила.
Енда Уолш и Мартин Макдона са почти връстници. Енда е с три години по-възрастен, но в годината на написване на „Новата танцувална зала“ (2005) Макдона вече е създал повечето от своите драматургични шедьоври. Специално от премиерата на първата му пиеса – The Beauty Queen of Leenane, известна у нас като „Бившата мис на малкия град“, е минало близо десетилетие. Не знам дали става въпрос за влияние, за специфично национално светоусещане или просто съвременните ирландски театрални автори са излезли изпод тъмния костюм на Самюъл Бекет… Така или иначе, Брета, Клара и Ейда от „Новата танцувална зала“ са като близки роднини с тираничната майка и невротизираната дъщеря от „Бившата мис…“. В образите им влизат три отлични актриси – Кристина Янева, Светлана Янчева и Елена Телбис. Под ръководството на Ивайло Христов те пресъздават драмата им със средства, преминаващи от проникновен психологически реализъм до форсирана гротеска и обратно.
Момичетата на Енда Уолш в прочита на Ивайло Христов не очакват Годо – те отдавна са наясно, че той няма да дойде. Те са превърнали еднообразното си всекидневие, в което нищо не се случва, в домашен театър. Двете по-големи сестри са „разработили“ поредица от монолози, които изпълняват по команда (явно, че неведнъж са ги играли през годините), в центъра на всеки от които е тяхната единствена съдбовна нощ – когато в съседния град се открива новата танцувална зала. В тази нощ с всяка от тях се случва нещо, което преобръща битието им: едно на пръв поглед не чак толкова травматично събитие, на което друг, по-малко чувствителен, едва ли би отдал фатално значение, за тях се превръща във вододел, в препъни-камък в нормалното им живеене. Нещо, от което някой друг, по-приспособим, би започнал да трупа емоционален багаж, за тези раними същества бележи края на „купона“, преди още той истински да е започнал. Следва душевното загрубяване, бронирането на душите – в непотушено съперничество, в обич-омраза, чувство за вина и бягство от света. Така самотата и социалната изолация стават главният герой в тази нерадостна комедия на абсурда. Която се подслажда май само от кулинарния талант на Клара (Светлана Янчева) и апетитът й за лакомства.
Третата сестра, Ейда, която е много по-млада от другите две, може би има шанс за спасение? Но и за нея е измислен песимистичен монолог от сестрата режисьор, очевидно вдъхновен от закъснялата ѝ поява на бял свят: за това колко отвратителен акт е самото раждане и как Господ не е съобразил да отреди за него по-чисто място в човешкото тяло. Животът на Ейда също не е цветя и рози: всеки ден върти педалите на велосипеда до фабриката, където я чакат скучни счетоводни документи, а след това на връщане към дома – съмнителни „удоволствия“, в които тренира човекомразие. И тук се явява доставчикът на риба (младият Теодор Кисьов) със своето наивно очарование. Той е не по-малко самотен от героините и ще произнесе на тази тема покъртителен монолог, нережисиран от тях. Компанията на сестрите непреодолимо го привлича, без да знае защо – макар че те така и не се отварят към него, дори не го канят в семплата си кухня. В един момент неговата самота се „сдвоява“ с тази на Ейда и за кратко монолозите се превръщат в диалог. Неловък, труден, но все пак диалог. Аскетичен, пестелив, но по свой начин поетичен. Когато две самоти се докоснат, получава ли се пълнота и цялост? Може би съвсем мимолетно, може би само в мечтите…
Преводът на пиесата от английски е на Златна Костова. Сценографията в спектакъла е на Марина Янева, музиката – на Антони Дончев. Следващите представления са на 4 и 17 февруари.
